Завоят запрати пътника без билет в корпуса на машината. Еди се опита да намери къде да се хване, но гладката повърхност не предлагаше никакви подходящи места. Той се плъзна назад към пищящото витло...
Някакъв въздушен отвор зяпаше като грозна уста от изгърбеното отделение за двигателя зад кокпита. Ръката му се обви около ръба му.
Витлото се опитваше да всмуче лицето на Чейс и да го предложи на перките си. Мъжът размаха свободната си ръка за един спиращ дъха момент, без да успее да хване нищо друго освен въздух, след което можа да се улови за задния ръб на аутригера. Беше се спасил от една опасност...
За да се натресе на друга.
Двамата пътници в ледохода бяха излезли от шока си. Шофьорът се съсредоточи върху управлението на превозното средство и го насочи след останалите от конвоя, докато колегата му в задната седалка взе своя автомат, разкопча предпазния колан, изправи се и се обърна, за да насочи оръжието си към нарушителя...
Еди замахна с крак и изрита Р90 точно когато онзи стреля. Три куршума излетяха нахалос в небето. Наемникът се дръпна назад и смени позицията си, за да произведе нови изстрели... В този момент йоркширецът се възползва от опората си и се плъзна напред над ръба на кокпита. Преди стреснатият мъж да успее да реагира, Чейс го удари здраво в лицето, след което сграбчи ръката му, с която държеше автомата.
Двамата мъже започнаха борба за оръжието. Еди, който беше отгоре, се възползва по най-добрия начин от преимуществото си.
Избута ръката на опонента си настрани и му вкара един лакът в лицето. Хватката на наемника около Р90 отслабна, той изплю кървава храчка. Чейс се опита да му го отнеме, но не можеше да си намери здрава опора. Автоматът се изплъзна от ръцете и на двама им и отскочи от десния аутригер. Попътната струя на бързо движещия се ледоход го подхвана, той се приземи върху заледената повърхност и се изгуби от поглед за един миг.
- Духач! - изръмжа наемникът.
Нахвърли се по-яростно върху англичанина, като се опитваше да го прати след оръжието. Краката на Еди продължаваха да са извън тесния кокпит, той ги опря в аутригера, поизправи се и измъкна другия мъж от мястото му. Наемникът се опита да го удари, но нямаше достатъчно опора, за да направи нещо повече от леко перване.
Отговорът на Чейс съдържаше много по-голяма сила. Той стовари жестока глава в носа на опонента си и го разби, след което го издърпа от кокпита и го изхвърли от машината.
Последва кратък писък, когато наемникът се озова на леда... който беше мигновено прекъснат от тежкия плъзгач на аутригера, който мина през врата на мъжа като гилотина. Тялото на онзи се спря върху замръзналата река, докато отрязаната му глава продължи да се търкаля още известно време.
Еди нямаше възможност да изрече някоя безвкусна шега. Шофьорът беше извадил оръжие и го насочваше през рамото си, за да стреля. Англичанинът се намести в току-що освободеното място, когато онзи натисна спусъка. Куршумът премина през палтото на йоркширеца, точно над дясното му рамо, разкъса плата и обгори кожата му.
Шофьорът се извърна, за да види дали е уцелил мишената си, но видимостта му беше закрита от надигналата му се качулка. Той я свали със свободната си ръка, след което погледна отново...
Новият му пътник вече не седеше в мястото отзад, а се беше изправил в него.
Чейс изрита наемника в главата и лицето му се удари във волана, после грабна ръката на замаяния мъж, в която държеше оръжието, и я извъртя назад, за да насочи дулото в слепоочието му. Преди мъжът да осъзнае какво точно се случва, англичанинът натисна неговия собствен пръст върху спусъка. Гротескна червено-сива струя изпръска чисто белия сняг.
Мъртвият се сгърчи, десният му крак се отпусна върху педала на газта. Ледоходът се наклони на една страна. Еди трябваше да се върне в мястото си, за да не бъде изхвърлен от кокпита... Това го принуди също така да пусне пистолета на наемника. Той също полетя навън от ледохода.
- Проклятие! - изръмжа Чейс.
Все още разполагаше със своя пистолет, но самата големина на патроните „Магнум“ означаваше, че в магазина си може да побере само седем от тях.
А хората, които се опитваха да му попречат да спаси Нина и Тува, бяха много повече от тази бройка.
Чейс продължи да ругае, докато поместваше трупа на мъртвия шофьор. Кракът му се махна от педала на газта. Оборотите на двигателя паднаха, пронизителното стъргане на витлото спадна до меко лаене с намаляването на скоростта. Еди се изправи отново, за да освободи мъртвото тяло от предпазните колани, и погледна напред, докато се мъчеше да извади мъртвеца от кокпита. Другите превозни средства от конвоя се отдалечаваха... но след миг най-задният от трите джипа рязко смени посоката си, силуетите в него бяха насочили погледите си в него.