Знаеха, че е той.
* * *
Нина осъзна, че нещо неочаквано се беше случило зад тях, когато шофьорът на джипа - мъжът с присвитите очи и брадата, Уейк - погледна бавно към огледалото за обратно виждане... след което рязко се обърна назад, за да види по-добре случващото се.
- Какво, мамка му, правиш? - попита Трейнър.
- Уилсън току-що падна от шибания ледоход! - отвърна наемникът, като се взираше в страничния прозорец.
Двамата пазачи и пленничката им последваха погледа му.
Дори от това разстояние, Нина позна мъжа, който се наместваше в шофьорското място на машината.
- О, надявам се вие, момчета, да сте си написали завещанията - каза тя, сърцето ѝ туптеше силно от радост. Еди беше жив!
- Това е онзи англичанин! - докладва Тарновски. - Как, мамка му, се е измъкнал от онова място?
Трейнър извади уоки-токи от джоба на палтото си.
- Хойт, обади се! Шефе!
Последва пауза, след което:
- Какво има? - дойде изкривеният глас на водача на наемниците.
- Имаме проблем! Онзи британец... жив е, току-що уби Уилсън и му взе бъгито!
Последва кратка тишина, а после Лок заговори:
- Слушайте, всички. Не ми пука какво ще правите, но искам това копеле мъртво!
* * *
На Еди не му отне много време, за да схване основното в управлението на ледохода. Имаше педал, който контролираше подаването на газ, а воланът управляваше плъзгача на носа на превозното средство.
Шофирането на тази машина обаче не беше особено лесно. Нямаше спирачки и единственият начин за намаляване на скоростта бе да си махне крака от педала изцяло и да се моли, че ледоходът ще спре, преди да се удари в нещо. Завиването също си имаше своите тънкости - въпреки че превозното средство разполагаше с аутригери, които му осигуряваха допълнителна стабилност, то продължаваше да се държи така, все едно Чейс се опитваше да ходи върху острието на нож. Всеки малко по- рязък завой заплашваше да преобърне машината.
- Чудесно, карам шибан „Рилайънт Робин“64 - промърмори англичанинът и предпазливо увеличи скоростта.
Погледна пред себе си. Какво ли щяха да предприемат Хойт и хората му сега, като знаеха, че той е по петите им?
Отговорът веднага му се предостави. Последното волво се върна към първоначалния си курс след своите спътници, но за сметка на това двойката снегоходи, които караха от двете страни на джиповете, се отделиха от конвоя и изхвърляйки големи струи сняг зад себе си, направиха обратни завои, за да се насочат към него. Водачите им подготвиха своите автомати Р90.
Това си беше чист рицарски турнир - с тази разлика, че бяха въоръжени с автоматични оръжия, а не с копия.
Чейс вдигна своя пистолет, напълно наясно с положението си - той разполагаше само със седем патрона срещу стотици. Единственото му преимущество, макар и малко, беше, че можеше да държи голямото си оръжие в дясната ръка, докато шофираше, а водачите на снегоходите се налагаше да местят автоматите си в която ръка им е свободна, тъй като управлението на газта се намираше на ръкохватките им.
Еди увеличи скоростта си и се прицели в първия си противник. Онези приближаваха бързо - прозорецът, който му се отваряше, за да произведе точен изстрел, щеше да е кратък. Наемниците щяха да настроят оръжията си на автоматична стрелба и да се надяват огневата им мощ да им помогне да уцелят мишената си. Със своите ограничени амуниции Чейс трябваше да бъде изключително прецизен.
Снегоходите бързо го приближаваха. Наистина двамата шофьори държаха автоматите си в левите си ръце и се накланяха в тази посока, за да могат да стрелят. Еди промени курса си... и усети как плъзгачът от вътрешната страна за момент се отдели от леда. Ако пресечеше пътя на наемниците достатъчно остро, за да ги накара да се отклонят настрани и да направи стрелбата им изключително трудна, рискуваше да изгуби контрол над ледохода си и дори да го преобърне.
Вместо това се насочи напред - право към мъжете.
Оръжието на първия наемник излая...
Еди се приведе, когато куршумите започнаха да профучават над него. Повечето бяха далеч от целта си, но един от тях се вряза във вдигнатия капак на двигателя и разцепи стъклопласта, а друг премина през носовата част на ледохода и се озова в седалката между краката му.
Чейс трепна, но бързо се овладя и се прицели...
Пистолетът му изгърмя като оръдие.
Стреляше с една ръка, в движение и върху неравна повърхност, така че не успя да уцели наемника, но все пак нанесе вреди на возилото му. Куршумът пръсна фара и запрати счупени парчета стъкло в лицето на шофьора. Мъжът се дръпна настрани, инстинктивно се опитваше да избегне частиците и се отклони право към ледохода.