Сблъскаха се...
Еди рязко завъртя волана в отчаян опит да избегне катастрофата. Единият от аутригерите се отдели напълно от повърхността, ледоходът продължи напред по заледената река само на двата си плъзгача. Чейс хвана волана, изправи се в мястото си и се премести на една страна, за да послужи като противотежест.
Наемникът се паникьоса и дръпна силно ръкохватките на снегохода си. Той се разлюля и започна да се плъзга неконтролируемо...
Мъжът отвори уста, за да изпищи... но звук така и не излезе от нея, острият плъзгач на вдигнатия във въздуха аутригер го сръга право в гърдите и го измъкна от превозното средство. Допълнителната тежест накара ледохода на Еди отново да падне на земята. Тялото на наемника се заклещи между аутригера и твърдия лед като котва, машината започна да се върти.
Светът около Чейс се превърна в петно от бял сняг и черни дървета... и една форма, която приближаваше към него, това беше вторият снегоход...
Англичанинът стреля, като разчиташе единствено на инстинкта си, и пистолетът подскочи в ръката му. Другото превозно средство мина светкавично покрай него... чу как се блъсна в нещо и след по-малко от секунда избухна.
Тялото на мъртвия наемник се освободи от плъзгача. Еди отпусна педала на газта и стисна здраво волана, когато опашката на машината започна да се тресе неудържимо. Все още беше наведен на една страна в кокпита, за да балансира въртящия се ледоход. Аутригерът подскачаше върху леда - веднъж, два пъти... най-накрая се приземи и спря.
Замаяният Еди се свлече в мястото си. Спираловидните следи в снега показваха как се беше въртял ледоходът му. Наемникът, когото набучи на аутригера, се намираше свит на около петдесет метра от него. Малко по-надалеч се виждаше премазана купчина горящи останки. Двата снегохода се бяха сблъскали и бяха експлодирали. Вторият шофьор беше изхвърлен настрани... но не беше и в безопасност. Той също гореше, от безжизненото му тяло се вдигаше пушек.
Чейс изчака замайването му да отмине и погледна надолу по реката. Конвоят бързо се отдалечаваше от него.
Отвеждаше Нина със себе си.
Стисна челюсти, настъпи педала на газта и последва с ледохода си групата.
29.
Нина погледна през задното стъкло на волвото. Това, че беше охранявана от трима въоръжени и враждебно настроени мъже, не я спря да им се подиграе, когато ледоходът се насочи след тях, оставяйки след себе си колона от черен пушек и премазани снегоходи.
- Ох, това изглеждаше болезнено. Вие, момчета, плащате ли здравни осигуровки? Има ли специални болнични заведения за наемни убийци? Винаги ми е било интересно.
- Просто млъкни, мамка ти! - изръмжа Трейнър. - Онзи ни настига! Това чудо не може ли да върви по-бързо?
- Не и ако искаме да запазим веригите си цели - отвърна Уейк.
Ледоходът бързо догонваше джипа; да се заменят гумите с гъсенична система, означаваше да се замени скоростта със стабилността.
- По дяволите! - Наемникът помисли за момент, след което прибра пистолета в джоба си. - Наблюдавай я - каза на Тарнов- ски и бръкна в багажното отделение на превозното средство, за да си вземе автомат. Махна предпазителя и свали прозореца си. Леден вятър нахлу в купето.
- Какво смяташ да правиш? - попита го Уейк.
- Ти какво мислиш? Ще гътна това копеле! Насочи се надясно, за да мога да имам възможност за чист изстрел.
Трейнър се завъртя тромаво в тясното пространство, застана на колене на седалката и се надвеси през прозореца.
- Да не си си помислила даже да направиш нещо, мамка ти - предупреди Нина той. - Опиташ ли се да ме бутнеш, когато стрелям, следващият куршум ще е за теб.
- Не мисля, че шефовете ти ще одобрят подобно държание - отвърна жената.
Тарновски се ухили.
- Честно да ти кажа, не мисля, че им пука. Има и други начини да накараме русата ти приятелка да проговори, освен този да я заплашваме, че ще те убием. Просто стой мирна сега.
Наемникът я стисна здраво за окованите с белезници ръце за повече тежест на думите си.
Нина го изгледа злобно и се обърна на една страна. Ледоходът бързо ги настигаше. Еди беше победил двамата мъже на снегоходите, но джипът представляваше много по-стабилна платформа за стрелба, а и Трейнър използваше двете си ръце, за да се прицели...
Сърцето на жената прескочи, когато забеляза, че наемникът има и друго оръжие. На колана му беше препасан калъф с нож. Когато мъжът се завъртя, тя осъзна, че може да го достигне.