Докато Тарновски я държеше за китките, това беше невъзможно.
Нина погледна назад към ледохода. Вече се намираше толкова близо, че можеше да види фигурата в кокпита. Трейнър също я видя.
- Ела при татенцето - промърмори наемникът и се прицели.
* * *
Еди вдигна пистолета си отново. Дори да не беше броил патроните, по леката промяна в теглото и баланса на оръжието щеше да разбере, че вече не е заредено изцяло. Оставаха общо пет и това беше всичко, с което той разполагаше.
Не беше сигурен дали иска да използва оръжието си срещу бързо приближаващия се джип. Патроните на уайлди бяха достатъчно мощни не просто да пробият ламарината на автомобила, но и да прекосят целия път до другата му страна. Ако стреляше по него, куршумът можеше да уцели и Нина.
Мъжът, който се беше подал през прозореца, нямаше подобни притеснения. Той изстреля три бързи куршума. Те не успяха да уцелят ледохода, само вдигнаха малки фонтанчета лед пред него. Машината се намираше извън обсега на автомата.
Това нямаше да продължи още дълго.
Еди се приближи повече към десния бряг, за да може да се скрие от стрелеца в джипа, но шофьорът на волвото стори същото. Ледът стана по-неравен там, вибрациите от плъзгачите разтрисаха сериозно гръбнака му. Нямаше друг вариант, освен да се върне в средата на реката - ако удареше по-голям камък, можеше да счупи някоя от ските.
Покрай него минаха откос куршуми. Наемникът оправяше мерника си с приближаването на целта му. Ако англичанинът скоро не стореше нещо, нямаше да представлява нищо повече от лесна мишена.
Еди видя отново фигурите в превозното средство. Една от тях беше видимо по-малка от останалите: Нина... Осъзна, че тя също гледа към него. Мъжът вдигна ръката, в която беше пистолетът му, но вместо да стреля с него, той направи знак надолу...
* * *
Тарновски се обърна към приближаващия ледоход, все още стискаше китките на Нина.
- Ха! - изуми се той, когато видя, че преследвачът им маха с ръка. - Няма да посмее да стреля по нас... Не и докато държим жена му.
Уайлд веднага разбра какво искаше да ѝ каже Еди.
- Не и докато тя държи главата си горе, имаш предвид.
- Какво? - учуди се Тарновски и когато се обърна към нея, тя се свлече възможно най-ниско на седалката и притисна брадичката си към гърдите. - Хей, я чакай...
Задното стъкло на автомобила се пръсна на парчета.
* * *
Еди забеляза, че сянката на Нина се скри от поглед, и на мига вдигна пистолета си и изстреля два куршума. Единият от тях отиде нависоко, но другият счупи задното стъкло. Само стотна от секундата беше необходима на англичанина, за да разбере, още преди прозорецът да бъде строшен, че няма да уцели никого в джипа.
Въпреки това постигна онова, което целеше. Уплашеният шофьор завъртя рязко волана и волвото кривна от пътя, това разлюля стрелеца, който произвеждаше нови изстрели в този момент. Чейс разбра, че това е шансът му, и ускори след джипа. Ако успееше да се доближи достатъчно близко, преди наемниците да се съвземат, можеше да му се открие чиста възможност за стрелба...
Късно беше. Автомобилът тръгна напред, след което отново зави към десния бряг. Стрелецът гневно удари с юмрук по вратата и се изправи.
Прицели се в йоркширеца.
* * *
Тарновски залегна и потръпна, когато задният прозорец се пръсна...
Мъжът пусна Нина.
Жената осъзна, че това е нейният шанс... и се възползва от него, стисна ножа на Трейнър с вързаните си с миши опашки ръце и го извади от калъфа му. Преди някой от заобикалящите я наемници да успее да реагира, тя наръга собственика на оръжието в ребрата.
Мъжът изпищя, изви гърба си конвулсивно от болка и удари главата си в рамката на прозореца. Тарновски се опита да я хване, но тя прокара кървавия нож през дланта му и я сряза. Наемникът се дръпна назад и я притисна с другата си ръка.
Трейнър се сгърчи, опитваше се да се върне отново във вътрешността на джипа, но осъзна, че Нина му препречва пътя. Жената забеляза хромираната дръжка зад него, спусна се към нея, дръпна я...
Тежестта на наемника накара вратата да се плъзне навън. Уайлд го блъсна, опитваше се да го изхвърли. Мъжът падна и отново изпищя, когато се удари в твърдия лед с шейсет и пет километра в час, и се затъркаля зад волвото.
- Шибана кучка! - изръмжа Тарновски.
Нина се опита да вдигне ножа отново, но наемникът беше готов този път. Сграбчи я за китката и използва всичката си сила, за да стовари болезнено вързаните ѝ ръце върху коленете ѝ, докато не пусна острието. То падна на пода. Тарновски я удари брутално с лакът през лицето и я запрати обратно в мястото ѝ. Единствено ватираното му палто не позволи да ѝ счупи носа.