- Какво, по дяволите, става там отзад? - изрева Уейк, но Тарновски не му обърна внимание, вместо това се пресегна към багажното отделение зад задната седалка, за да вземе друг автомат.
* * *
Еди видя наемника да пада от джипа, на палтото му имаше голямо червено петно.
- Браво, любима - каза на себе си... но бързо осъзна, че мъжът може да е паднал, но съвсем не е вън от играта.
Въпреки тежкото приземяване ледът беше много по-мека покривка от бетона или пръстта например.
Трейнър продължаваше да държи оръжието си.
Той съумя да се изправи, ръцете му трепереха, но не изпускаха Р90. Ледоходът връхлиташе върху му. Мъжът вдигна автомата и погледна през мерника му, целейки се във водача на превозното средство...
Чейс махна крака си от педала на газта. Опашката на ледохода се разтресе отново от внезапната загуба на мощност и заплаши да се плъзне по леда... Англичанинът търсеше точно този резултат, изви рязко волана и машината се завъртя.
Превозното средство се завъртя на сто и осемдесет градуса, около него летяха отчупени парчета лед, пометени от плъзгачите му, които стържеха по повърхността, и едва не се преобърна. Еди вложи цялата си тежест, за да успее да върне на земята всичките три ски. Ледоходът тръгна назад...
Право към Трейнър.
Чейс настъпи педала на газта. Двигателят извиси глас, витлото заработи на пълна мощност, заора тялото на наемника и го превърна в червена струя. Единственото, което остана непокътнато от него, бяха краката му от коленете надолу - те съумяха да останат изправени за момент, докато намаляващото скоростта превозно средство не се плъзна отгоре им, преминавайки през пурпурната локва от вътрешности.
- Малко си се разтекъл - каза Еди и направи физиономия. Отпусна педала още малко и завъртя волана, за да се насочи след конвоя за пореден път.
Двата водещи джипа и другият ледоход не се виждаха, бяха скрити зад покритите със сняг дървета около един от завоите на реката. Докато Еди се разправяше с Трейнър, волвото, в което се намираше Нина, беше продължило напред. Той ускори и ги последва в посоката, в която се бяха насочили. Оставаха още двама наемници, с които да се справи, за да спаси съпругата си; единият щеше да е зает е шофирането, но другият представляваше сериозна заплаха. Приготви пистолета си. Оставаха три патрона. Лошо.
Такава се оказа и ситуацията му, когато забеляза джипа и хората вътре в него...
* * *
- Да ти го начукам! Да ти го начукам! - зарева Тарновски и започна да стреля на автоматична с автомата си през счупения заден прозорец на волвото. Нина изпищя и прикри е вързаните си ръце лицето си, за да се предпази от летящите във вътрешността на автомобила гилзи. - Хайде, шибаняко! Ела ми!
* * *
- Мамка му!
Еди зави рязко, когато един откос куршуми се вряза в леда пред ледохода му. Няколко изстрела намериха корпуса на машината зад него. Цялото превозно средство се разтресе, когато един куршум улучи двигателя. Англичанинът остави пистолета в скута си, за да може да хване волана с две ръце и да възстанови контрол над ледохода.
Стрелбата секна; наемникът беше изразходил целия магазин за няколко секунди. Във вътрешността на джипа Чейс забеляза, че онзи посяга за друг.
Или пък за нещо много по-смъртоносно...
* * *
Тарновски отвори закопчалките на зелена метална кутия и вдигна капака, за да разкрие съдържанието под него.
Ръчни гранати.
Наемникът взе една, махна ѝ иглата и остави лостчето да изхвърчи.
- Едно, две... - Хвърли я през счупения прозорец. - Изяж това, шибаняко!
Еди забеляза, че нещо малко и черно беше хвърлено на леда от задницата на джипа. На мига осъзна какво е, бързо се отклони от маршрута си и залегна...
Гранатата експлодира и изпрати шрапнели във всички посоки, в леда се отвори голяма дупка, а наоколо се разлетяха парчета лед. По корпуса на ледохода задрънчаха стоманени частици, но не сториха нищо друго, освен да одраскат боята му; машината се намираше извън смъртоносния обсег на взривното устройство.
Но не и извън обсега на вторичните му ефекти. Тъмна ивица под формата на светкавица се появи на леда точно пред Еди, пукнатините се напълниха е вода, когато тежестта на ледохода натисна задната част на ледената плоча...
Чейс настъпи до долу педала на газта, ледоходът се стрелна напред... и премина през отворилата се пукнатина с разтрисаш мозъка на костите му сблъсък.
- Господи! - извика той, докато се опитваше да запази контрола над машината.
Ударът беше повредил предната ска на превозното средство, воланът беше станал притеснително хлабав. Пребори се с него и зави по посока на волвото. Джипът приближаваше острия завой на реката, опитваше се да го преодолее с висока скорост. Наемникът посягаше към товарното отделение за втора граната. Еди вдигна пистолета си, провери дали Нина продължава да държи главата си наведена и стреля.