- Имаш предвид ти да запазиш името си чисто, а аз да опера пешкира.
- Доста груб начин да се изразиш, което досега не трябва да ме изненадва, но да. Трябва да признаеш, че финансовото ни предложение е повече от адекватно.
- Финансовото... - Чейс поклати глава. - Имам чувството, че това е някаква шибана сделка за теб. Става въпрос за брака ни, София! Може би той не значи нищо за теб, но не и за мен. Направих обещание.
- Понякога обещанията трябва да се нарушават.
- Не и от мен. Ако съм дал думата си на някого, ще преместя небесата и земята, за да я спазя.
- Ах, рицарят в лъскави доспехи надига глава. - София извърна поглед и си пое дълбоко въздух, преди да се обърне отново към него. - Еди, съжалявам, че трябва да бъда толкова груба, но просто се налага да съм такава, за да пробия тази броня. Нямам нерви да се занимавам повече с теб. - Чейс се почувства така, все едно някой го беше сритал в гърдите. Съпругата му продължи: - Някога се обичахме, но това вече е в миналото. Нещата се променят. Аз се промених.
- А аз не.
- Може би точно това е проблемът. Имаш всички онези благородни и романтични представи за истинската любов и как бракът трябва да продължава цял живот... Но тук е истинският свят. Нещата между нас не вървят, това е краят. Най-добрият начин да престанеш да си причиняваш болка е да подпишеш документите и да се свършва, бързо и чисто. Очаквам да се обадиш скоро на адвокатите ми. - София се върна при мазератито си и отвори вратата му, но преди да влезе в него дари Чейс с малко по-нежен поглед. - Съжалявам, Еди, но просто не сме един за друг. Може би някой ден ще срещнеш своята половинка. Надявам се да го сториш.
Чейс искаше да ѝ отговори, но гърлото му беше стиснато от порой от емоции. Когато се окопити, София вече се беше качила в спортната си кола и я беше запалила. Мазератито си проправи път в трафика, двигателят V8 ревеше под капака на колата, докато Чейс стоеше ненужен на тротоара. Гледаше след нея и се надяваше, че ще обърне и ще дойде да му се извини, но вместо това бързо я изгуби от поглед.
Йоркширецът излезе от вцепенението си и се насочи към апартамента, където се стовари за пореден път във фотьойла си. Писмото от адвокатите все още беше на масата и му се подиграваше. Просто подпиши и всичко ще приключи...
Еди стовари стиснатата си в юмрук ръка върху облегалката на фотьойла.
- Заеби това! - изръмжа той.
Думите на Мак прозвучаха в главата му: бори се до края. Това беше неофициалното мото на САС екипа му, онзи, е който беше живял толкова дълго време. Вече беше напълно сигурен, че никога няма да си върне София, но въобще нямаше намерение да се предава без борба и да склони пред онова, което тя искаше.
Също така нямаше намерение да бездейства и да се откаже от живота си. Щеше да направи нещо.
Чейс взе телефона и прегледа последните обаждания, преди да се спре на онова, което търсеше.
- Мак - каза той, когато получи отговор от другата страна на линията. - Какъв е номерът на Хюго?
3.
Ню Йорк
- Ставай, Еди - каза Нина, като влезе отново в спалнята и намери съпруга си още в леглото, завивките се бяха отметнали на една страна и разкриваха мускулестото му, па макар и покрито с белези, тяло от кръста нагоре. - Време е за работа.
Чейс не се помръдна.
- Ти си шефът - кажи на всички, че днес ще си вземем почивен ден. Планетата няма да експлодира, ако не се появим в офиса.
- Отново предизвикваш съдбата! - Нина го сръга в корема. - Хайде, размърдай си...
Бърз като змия, Еди хвана китката ѝ и я издърпа на леглото върху себе си.
- Да си размърдам кое? - попита той, хилейки се самодоволно.
- Задника.
- Дупето.
- Задника.
- Дупето.
- Врат, шия, все тая, трябва да се размърдаш.
Самодоволната усмивка на Чейс стана по-широка.
- Просто се бях замислил. За нещото, което се прави в две посоки - напред-назад. След онова, което каза вчера, ако ще имаме деца, то трябва да се спукваме да го практикуваме.
Нина се засмя.
- Така е, но не предполагах, че трябва да го правим във всеки възможен момент.
- А аз да!
- Едуард Джей Чейс, ти си един ограничен тип. - Жената го целуна, след което се изправи. - Напълно съм сериозна, че е време да се размърдаш. Имам среща в девет и трийсет. Сигурна съм, че и ти имаш някаква работа за вършене. - Нина килна главата си на една страна и дари съпруга си с подигравателна усмивка. - Какво всъщност работиш в АСН?
- Спасявам света и чукам шефката, предимно.
- Не мога да оспоря това. Хайде, ставай. - Нина дръпна завивките от него и се вторачи в онова, което беше разкрито. - Аха, виждам, че ти вече си станал.