Този път дори не успя да уцели превозното средство, неравният път развали мерника му. Един куршум беше похабен - оставаха само два.
Тарновски замахна с ръка. Още една граната се приземи в леда...
Тя се детонира миг след като падна и отвори втора дупка в замръзналата повърхност. Този път резултатите бяха по-тежки, пукнатините се стрелнаха към тези от първата експлозия. Леденият лист се откъсна, вече не беше солидна основа, а счупено парче от странна настилка.
Чейс забеляза, че опасността се е насочила към него, и се опита да промени курса си. Ледоходът реагираше изключително бавно и когато най-накрая зави, единият от аутригерите му отново се вдигна във въздуха. С панирано изражение на лицето мъжът се облегна на една страна, за да може да балансира машината с тежестта си. Непокорната ска се върна обратно на леда.
Последва трета граната - цялата ледена покривка се разцепи и след завиващия по завоя джип започна да излиза вода от цепнатините, заледената река се раздвижи от бряг до бряг.
Еди се намираше на около сто метра зад волвото. Знаеше, че ледоходът няма да успее да мине през нарушената повърхност, без да се вреже в ледената вода. За съжаление, превозното му средство не беше конструирано и за движение по осеяния с камъни бряг. Не можеше да продължи с преследването.
Освен ако...
Спомни си за завоя, който видя на идване. На практика беше U-образен и минаваше през нисък хребет.
Хребет, покрит с дебел сняг.
Погледна към него. Имаше пролука между дърветата - може би беше достатъчно широка, за да успее ледоходът да мине през нея...
- О, какво, по дяволите, правя? - простена Еди, когато някаква подсъзнателна част на ума му взе светкавичното решение и той завъртя волана. Машината се плъзна и се насочи към хребета. Мъжът настъпи до долу педала на газта, пронизителният вой на окървавеното витло беше оглушителен.
Излезе от леда... и превозното средство се разтресе цялото, когато ските му стъпиха на каменистия бряг. Пое по склона, нагоре към дърветата...
Пролуката не беше достатъчно широка.
- Маааамка му! - пропищя Чейс, но беше прекалено късно, за да спре.
Двата аутригера се откъснаха, когато се врязаха в стволовете на иглолистните. Ледоходът се извиси над върха на малкия хребет, все едно правеше ски скок, след което се приземи на отсрещната страна. Англичанинът забеляза, че джипът се приближава отдясно, но всичко, което можеше да стори, беше да се опита да запази живота си...
Ледоходът се озова отново на заледената река. Предният плъзгач се счупи и машината се просна по корем... а витлото, останало без необходимата височина, заора в леда.
* * *
- Уха! - провикна се Уейк, когато видя, че пътят пред тях се е пропукал. Той настъпи спирачката. Джипът се разклати, четирите му покрити с гума вериги изскърцаха върху леда. Нина и Тарновски бяха захвърлени в предните му седалки.
Автомобилът се плъзна до черната вода... и спря. Предните му вериги бяха наполовина над счупения ръб.
* * *
Еди се опита да се задържи в кокпита, ръцете и краката му се бяха захванали за двете му страни, докато повреденият ледоход започна да се върти...
Перките се откъснаха от главината на витлото. Онова, което остана от машината, падна на повърхността и застина.
Чейс въздъхна с облекчение и се измъкна от кокпита. Витлото беше прорязало почти перфектна линия, дълга метър и двайсет, през реката.
Джипът беше спрял несигурно точно на ръба на леда.
* * *
Нина вдигна главата си. Не беше сигурна какво се случи току-що, но видя нещо да проблясва за кратко пред джипа, преди Уейк да настъпи панически спирачките. Волвото спря...
Вратата!
Сграбчи дръжката с вързаните си ръце, но Тарновски я дръпна за косата.
- Връщай се тук!
Уейк свирна от облекчение, като видя плискащата се вода под носа на превозното средство.
- Мамка му, това беше бли...
Едната страна на черепа му експлодира навън, когато 45-милиметровият куршум „Уинчестър Магнум“ мина през него.
* * *
Мъртвият шофьор се отпусна върху волана, а Еди завъртя димящия си пистолет, за да намери другия наемник на задните седалки на волвото. Беше му останал само един патрон, но той бе напълно достатъчен, за да спаси Нина...