Ледът се пропука, едно широко парче под предната част на джипа се отдели... и предницата на автомобила се килна във водата, тежестта на двигателя повлече цялото волво в мразовитата река.
* * *
Нина и Тарновски се блъснаха в предните седалки на джипа, който се заби в ледената вода, тя нахлу през счупените му прозорци.
Студът беше като удар в сърцето на жената. Дебелите ѝ дрехи не можеха да сторят нищо, за да изпъдят парализиращия мраз. За един кратък момент реката я погълна напълно, волвото се насочи към дъното ѝ.
В нея се надигна паника, но тя се опита да се пребори с нея. И преди беше изпадала в подобна ситуация. Напрегна мускулите си и се пробва да се оттласне нагоре. Задният прозорец на автомобила беше счупен, така че можеше да се промуши през него и да плува до повърхността...
Волвото се разтресе, под Нина се разнесе приглушено хрущене. Джипът беше стигнал до дъното на реката. Разни предмети от багажното отделение преминаха покрай нея на бавен каданс - сюрреалистична градушка от оръжия, гранати и екипировка. Светът започна да се преобръща, когато автомобилът мързеливо се завъртя наобратно.
Балончета от останал в отделението на двигателя въздух се завъртяха покрай нея и водата потъмня от кръвта от раната в главата на Уейк. Преобърнатият джип се приземи с приглушен метален стон, подпорните колонки на тавана се изкривиха под тежестта му. Едно от останалите здрави стъкла се счупи.
Нина беше с главата надолу, задната седалка се беше превърнала в препятствие за нея. Тарновски все още беше наблизо, така че имаше само един път за действие. Тя се придърпа към страничния прозорец...
Една ръка я хвана като в скоба за глезена.
Наемникът беше осъзнал, че има само един лесен път за бягство от преобърнатото превозно средство, и нямаше намерение пленничката му да мине първа по него. Той я дръпна назад, стовари лакътя си в ребрата ѝ и мина покрай нея. Ударът я накара да отвори уста и да издиша част от въздуха си, тя неволно глътна студена вода и едва не се задави.
Уайлд отвърна на предизвикателството и замахна към лицето на мъжа, но в това тясно пространство и все още с вързани ръце не успя да вложи достатъчно сила в удара си. Все пак Тарновски се уплаши, когато ноктите ѝ се насочиха към очите му, и в отговор стовари юмрука си в главата ѝ.
Макар и забавен от водата, ударът си беше доста болезнен за Нина. Тя се блъсна в предните седалки и нова порция въздух напусна дробовете ѝ. Паниката се завърна, когато усети стягане в гърдите си - не от студа, а от липсата на кислород.
Наемникът се промуши първи през рамката на прозореца. Жената се насочи към другата врата, където стъклото, макар и да беше напукано сериозно, все още се държеше на положение. Нямаше достатъчно пространство, за да се промъкне под преобърнатите седалки, Тарновски блокираше единствения изход.
Беше хваната в капан.
Еди! - проплака наум. Първият път, когато се срещнаха, той се беше гмурнал в една река, за да я спаси от друга потъваща кола.
Но сега него го нямаше, за да ѝ помогне.
Какво ли би направил той, ако...
Жената забеляза тъмната форма на автомат Р90 върху бледата облицовка на тавана. Тя го сграбчи, насочи дулото му към стъклото и натисна спусъка.
Почувства звука от изстрела под водата като голяма камбана, която някой е ударил точно до ухото ѝ. Ефектът върху автомата беше дори още по-неприятен. Тъй като барутът бе запечатан в гилзата, куршумът беше изстрелян нормално, но в мига, в който срещна водата, която беше нахлула в дулото му, масивното свръхналягане разкъса патронника, а след миг и цялото оръжие.
Въпреки това Нина беше изпълнила целта си.
Куршумът пропътува само няколко сантиметра, преди да бъде спрян от съпротивлението на водата, но все пак успя да счупи стъклото. Милиони миниатюрни кубчета от него се разстелиха в реката и заблестяха под ласките на призрачната си- ньо-зелена светлина, която се промъкваше под леда отгоре.
На жената й запари на ръката от разкъсаното оръжие, тя го пусна и се насочи към новоотворилия се изход. Тарновски я срита два пъти, преди да се промуши през другия прозорец и да се насочи към повърхността. Уайлд се опита да не извика, отчаяно искаше да запази последните остатъци въздух в дробовете си.
Сърцето ѝ биеше учестено, гърдите ѝ бяха стегнати; тя се насочи към отвора. Студът загриза мускулите ѝ, всеки миг за нея беше все по-сковаващ и болезнен. Но Нина не се предаде и успя да се извие така, че да погледне към повърхността. Дупката в леда се виждаше ясно, така желаният въздух се намираше само на шест метра от нея. Единственото, което трябваше да стори, беше да се измъкне от джипа...