Нещо дръпна палтото ѝ.
За един ужасен миг тя си помисли, че това е върналият се от мъртвите Уейк. Оказа се, че дрехата ѝ се беше закачила за една от огънатите рамки на вратите. Тя се опита да я откачи, но нямаше никаква сила в себе си, липсата на въздух и студът най- накрая я бяха сломили.
В гърдите ѝ се появи смазващо налягане, тялото ѝ се опитваше да изхвърли застоялия в дробовете ѝ въздух. Единственото, което можеше да направи, беше да се извива в опит да се освободи, но дори това беше безнадеждно, мускулите ѝ бяха толкова изтощени от липсата на кислород, че успяваха само да потрепват едва. Кръвта забушува в ушите ѝ, пред очите ѝ започна да става все по-черно, когато погледна към светлината за последен път...
Някой се хвърли във водата и заплува към нея. Тъмната фигура ставаше все по-голяма и когато се доближи, успя да различи лицето ѝ.
Еди!
Той се пресегна и скъса палтото ѝ. Обви я с една ръка, опря двата си крака за джипа, за да я измъкне, след което я извлече до повърхността.
Излязоха на открито заедно. Уайлд се закашля и изплю речна вода, след което си пое няколко пъти дълбоко въздух. Еди я придържаше и разбутваше плаващите над водата ледени късове.
- Добре ли си? Нина, как си? - задъхано я попита Чейс.
- Аз... о, боже! Добре съм, добре съм - отвърна съпругата му и се изкашля отново. - О, боже!
Англичанинът достигна до ръба на отворилия се канал.
- Хайде, покатери се - каза ѝ той и използва лявата си ръка, за да се хване за леда, а дясната, за да ѝ помогне да излезе от водата.
Нина с облекчение стовари подпухналата си ръка върху повърхността и немощно се покатери, съпругът ѝ я буташе отдолу.
- Благодаря ти, Еди. Благодаря ти. О, боже, смятах, че този път ще умра...
- Денят още не е свършил!
Тарновски беше излязъл на сушата в другия край на канала. Целият беше подгизнал, той бръкна във вътрешността на палтото си и извади пистолет от там, наклони го на една страна, за да излее водата от дулото му, преди да го насочи към двойката.
- Гадни шибаняци! - провикна се през стиснати зъби. - Мамка ви, едва не ме убихте! Не ми дреме дали шефът те иска жива... точно тук ще...
Чу се приглушен тътен и пред Еди се надигна гейзер... гърдите на Тарновски експлодираха, кръв и откъсната плът се разлетяха около него, докато се свличаше на земята. Оръжието на наемника издрънча в леда и се катурна във водата.
Чейс вдигна пистолета си от водата. Затворът на голямото му оръжие се беше затворил след изстрелването на последния патрон, дебелата стомана на дулото и тялото му го предпазваха от свръхналягането, което беше пръснало автомата на Нина.
- Ако ще стреляш, стреляй - каза Еди с пресилен мексикански акцент. - Не говори.65
- Цитат от филм ли е това? - попита треперещата жена.
- Аха.
- Така си и помислих. - Уайлд го хвана за ръкава и му помогна да се покатери на леда. - О, боже, умирам от студ! - Зъбите ѝ тракаха толкова много, че едва успяваше да говори. - Какво ще правим?
- Ще стигнем до брега - отвърна той. - Загърни се добре, за да ти е топло. Не сваляй дрехите си.
- Не ме караш често да правя това - отвърна Нина и съумя да се усмихне едва.
Еди се разсмя, но смехът му бързо се превърна в кашлица.
- Винаги има първи път. Макар дрехите ти да са мокри, все пак ти осигуряват някаква изолация. Ще видя дали мога да стъкмя огън...
- Не мисля, че ще имаме време за това - прекъсна го съпругата му, в гласа ѝ се беше завърнал страхът. Гората бе затихнала, но тишината беше нарушена от приближаващо бръмчене.
Вторият ледоход. Той се появи зад друг завой, който се намираше на няколкостотин метра надолу по реката, витлото образуваше виещ се облак зад себе си.
- Мамка му - оплака се Еди. Посегна, за да извади празния магазин на пистолета си, но си спомни, че няма резервен. Оръжието на Тарновски беше паднало във водата. - Мамка му!
Ледоходът се беше насочил точно срещу тях. Мъжът на задната седалка се бе навел на една страна с вдигнато и готово за употреба оръжие. Чейс и Нина се изправиха и се затътриха към брега, но тъй като студът ги забавяше, знаеха, че няма да успеят да се скрият между дърветата, преди да се озоват в обсега на оръжията на наемниците.
Бръмченето се превърна в пронизителен писък...
Шумът не идваше само от един двигател.
Двамата осъзнаха едновременно този факт и си размениха безмълвни погледи... точно когато един снегоход прелетя над върха на хребета и се приземи на речния бряг, вдигайки зад себе си голяма снежна вихрушка.
Водачът на превозното средство беше Каган, той зави настрани, за да избегне двойката, както и тъмната пукнатина в леда. Успя да спре върху заледената река, извади автомат Р90 и изпразни цялото съдържание на магазина му върху ледохода.