Наемникът в задното място отвърна на огъня, но куршумите на руснака бяха намерили целта си. Водачът на машината подскочи, когато изстрелите се врязаха в гърдите му. Единият от аутригерите се вдигна от повърхността, когато превозното средство рязко промени курса си... ледоходът се преобърна, витлото заора в леда и го запрати в дърветата. Той се размаза в едно високо иглолистно и експлодира, горящи останки се разхвърчаха във всички посоки.
- Май това ще ти спести труда да палиш огън - каза Нина на Еди.
Съпругът ѝ я дари с нервна усмивка, след което ѝ помогна да се изправи на крака. Стигнаха до брега и Каган се приближи със снегохода си до тях.
- Бързо ни настигна.
В превозното средство на руснака все още стоеше екипировката, която бяха взели с тях, той бръкна в багажното отделение и извади от него две одеяла. Нина прие своето с благодарност.
- Тръгнах веднага щом излязох от дупката - обясни Григори. - Не обичам да чакам. А и... - добави той с пренебрежително поклащане на главата - ...Бъркли хленчеше като дете! Не знаех колко дълго мога да издържа с него.
- Къде е той? - попита Нина.
Отговорът дойде от звука на друго приближаващо се превозно средство по хребета. Появи се втори снегоход, но този се движеше доста по-предпазливо. Лоугън неохотно го насочи между дърветата и надолу по склона.
- Вие сте живи! - някак си невярващо каза американецът, когато видя Нина и Еди.
- Аха, радвам се, че и ти си добре - саркастично му отвърна жената.
Другият археолог спря и с известно облекчение слезе от машината. Погледна към онова, което беше останало от ледохода на Чейс, и горящите останки на другия ледоход.
- Винаги на работа. Откъде взе това оръжие?
Мъжът посочи към автомата на Каган.
- Намерих го на леда на около километър от тук, беше до един катастрофирал снегоход - обясни руснакът и погледна към Еди със завоалирана усмивка. - Не мога да си представя как се е озовало там.
- Да, странно е какви неща изхвърлят хората в днешно време - отвърна Чейс.
- Къде е доктор Скилфингър? - попита Бъркли.
Каган се обърна остро към Еди:
- Не сте ли я спасили?
- Нека правим шибаните неща едно по едно - каза англичанинът и се сви в одеялото си. - Не, не сме си я върнали. Навярно вече са я отвели на километри от нас.
Руснакът отново запали снегохода си.
- Трябва да ги настигнем! Те ще я принудят да им намери местоположението на втората яма с етер!
- Колко патрона ти останаха в това нещо? - попита Еди, изморен, и кимна към оръжието на руснака. - Предполагам, че отговорът е корен квадратен от майната си. А те все още имат два джипа, пълни с разгневени момчета с автомати. Освен това... - допълни англичанинът и се уви още по-добре с одеялото си - ...кача ли се отново на снегоход, студеният вятър ще ме убие. Аз и Нина имаме нужда да се изсушим и да се стоплим, преди да правим каквото и да било.
- Така или иначе, знаем накъде са се насочили - напомни жената на Каган. - Тува каза, че второто място е Хелуланд - Бафинова земя. Ще отидем там.
- Но не знаем точно къде - възпротиви се руснакът. - Бафинова земя е голяма, по-голяма е дори от Британия! Онези разполагат със снимки на всички руни от Валхала, докато ние нямаме нищо!
- Ами... не бих казал, че е точно така - намеси се Бъркли и вдигна показалец, самодоволен. Той разкопча палтото си и извади от там счупения таблет и слънчевите компаси. - Все още имаме тези. - Американецът се ухили. - Видя ли? В крайна сметка има полза от мен. Можем да възстановим информацията от паметта на устройството и да довършим превода. Тогава ще разполагаме точно с толкова информация, колкото и те.
Каган се намръщи.
- Това съвсем няма да ни помогне, ако изоставаме от тях.
Нина се сгуши в Еди, колкото за удобство, толкова и за топлина, и погледна надолу по реката към отдавна отдалечилия се конвой.
- В такъв случай е по-добре да побързаме.
30.
Канада
На Нина отново ѝ беше студено, леденият вятър хапеше лицето ѝ, макар сега да можеше да се стопли по всяко време, като се върне във вътрешността на кораба.
Онова, което я спираше, беше въпросът, който знаеше, че трябва да зададе на съпруга си... и отговорът, който се страхуваше, че ще получи.
„Академик Рожков“ беше 3-тонен руски океанографски изследователски съд, на който, за изненада на екипажа му, бе наредено мигновено да зареже мисията си в Северноатлантическия океан и да поеме към пролива Дейвис, който се намираше между двата големи острова Гренландия и Бафинова земя. На борда му се качиха нови пътници, докараха ги с хеликоптер: това бяха Нина, Еди, Каган и Бъркли, както и малка група мъже, които, макар и облечени в цивилни дрехи, видимо бяха членове на някаква военна организация. Всички бяха със сходна възраст, телосложение, прическа и бяха изключително мълчаливи.