Бегълците от Валхала бяха успели да се доберат до Бликстхолм, откъдето се обадиха на хеликоптера да се върне и да ги прибере. През това време научиха, че Лок и екипът му са сторили същото. Това означаваше, че похитителите на Тува не са много далеч от тях. Разликата беше тази, че Айвър можеше да си позволи да отпътува на мига за Бафинова земя, като използва ресурсите на „Ксенитек“, докато Каган забрани на Нина да стори същото с АСН, опасяваше се, че един евентуален пробив в сигурността на агенцията можеше да уведоми американците за техните намерения. Вместо това бяха принудени да ползват помощ от Русия чрез Кремъл, което значително забавяше напредъка им.
За щастие, вече бяха отпътували към целта си и скоро щяха да бъдат там. Преводът на Бъркли, който мъжът направи доста бързо, веднага след като снимките на руните бяха възстановени от счупения му таблет, им позволи да проследят маршрута, който викингите бяха следвали от Валхала надолу по реката до брега, а след това около Южна Скандинавия до следващата отправна точка в Западна Норвегия. От там древните моряци пътували пеша до Шетландските острови, Фарьорските острови и Исландия, а насетне и до Гренландия. Последната част на пътешествието беше и най-критична: къде точно в Хелуланд бяха стъпили на земя викингите, за да стигнат до ямата с етер?
Слънцето се беше оттеглило, а небето изцяло бе погълнато от облаци, които пречеха още повече на деня. Под тях на запад се виждаше крайбрежието на Бафинова земя, пейзаж от почти непрекъснато бяло, което контрастираше на оловния небосвод. Нина се взираше в захлас, след което си пое дълбоко въздух и се върна вътре. Имаше въпроси, които искаше да зададе на Бъркли, и беше обезпокоена от техните евентуални отговори, обезпокоена беше и от онова, което Еди щеше да ѝ разкрие. Страхуваше се, че казаното от съпруга ѝ щеше да промени отношението ѝ към него завинаги. Отговорите на Лоугън пък можеха да я убият.
Нея и много други.
Уайлд тръгна надолу до една от лабораториите на изследователския кораб, която им беше преотстъпена за ползване. Четиримата руски войници се бяха разположили в единия ъгъл на помещението, играеха карти и си разказваха, по нейна преценка, мръсни вицове. Каган стоеше близо до Бъркли и наблюдаваше нетърпеливо как археологът безброй пъти препрочита бележките си и проверява превода на лаптопа. През това време Чейс стоеше отделен от останалите, вдигна глава, когато Нина влезе, и й кимна за поздрав, но не каза нищо. Той също знаеше, че моментът да даде някои отговори е назрял, но също не желаеше да се изправи пред него.
Лоугън временно ги спаси от нежелания разговор.
- Изглеждаш замръзнала - каза той.
Нина разтри бузите си, които, макар да бяха изложени на студа за кратко, се бяха вкочанили.
- Навън е под нулата. По Фаренхайт и по Целзий.
- Не мога да кажа, че съм изненадан - каза американецът.
Жената седна до него и той обърна лаптопа си към нея. - Ако преводът ми е точен, то трябва да слезем някъде над Арктическия кръг.
- Намерил си точното място, което търсим?
Ученият се почувства леко неудобно.
- Намерил е доста точна дума. Използвах слънчевия компас, за да изчисля ширините, към които викингите биха се насочили, но точността е до един-два градуса, което си е около триста километра суша. Дори не съм сигурен дали успявам да разбера всичко написано правилно, тъй като древните воини не са оставили ясни инструкции. Имам предвид, че все още има доста историци, които биха поспорили дали това въобще е навигационен инструмент.
- Нека се надяваме, че ти си прав, а те грешат - каза Каган, не беше особено впечатлен.
- Аз обикновено съм прав - духовито отвърна Бъркли.
Нина го изгледа строго.
- Освен когато се налага да избираш на чия страна да си.
- Добре де, добре! - възпротиви се американецът. - Права си, направих някои... не особено идеални избора. Но си излежах дължимото в Египет, а сега ви помагам да поправим нещата, нали?
- Няма да е лошо първо да видим някакви резултати. Какво имаш?
Лоугън изгледа Уайлд сърдито, но все пак погледна към лаптопа си. В една част от екрана бяха разположени руните от Валхала, в друга - генериран от компютъра превод на текста, а под него се намираше негова, по-прецизна версия, редактирана от Бъркли. Мъжът посочи към един абзац:
- Тази част казва на викингите, когато заобиколят южния край на Гренландия и поемат на север по западния й бряг, да продължат до два острова, които според мен се намират на шейсет и осем градуса северна географска ширина. След това да поемат право на запад през пролива Дейвис до някакъв голям остров. - Лоугън се намръщи. - Руните са малко странни, но смятам, че не съм направил никакви грешки в превода. В тях се казва нещо от рода на: „Ще видите три планини, които ще познаете“, но не съм намерил никакъв отговор на въпроса защо ще ги разпознаят.