Выбрать главу

- Да не би да е нещо от Валхала? - почуди се Нина. - Някак­во изображение или карта?

- Може и така да е, но поне аз не намерих нищо, както и Каган, и съпругът ти. Както и да е, оттам нататък описанието на маршрута е същото като на двата рунически камъка в Скандинавия. Намерете тази точка, отидете в тази посока и така на­татък. Не мисля, че мястото, което търсим, е на повече от петнайсет-шестнайсет километра от брега.

- Кажи ѝ за вълка - каза Еди, обаждайки се за първи път.

Нина усети прикрито притеснение в гласа му.

- Какъв вълк?

- Според мен е нищо - отвърна Бъркли пренебрежително. - Сигурен съм, че става въпрос за поетично своеволие.

- Другите руни си бяха доста буквални. Езеро, което прили­ча на мълния, блестящ мост, всичко това - отвърна англичани­нът и стана от стола си, за да се присъедини към тях. - Навярно и тук има някакво значение. Кажи ѝ.

Лоугън въздъхна раздразнен.

- Добре, добре. Една част от маршрута се нарича „Долината на вълка“... и то на точно определен вълк, Фенрир.

- Имаш предвид „онзи, който е на страната на лошите по време на Рагнарьок“ Фенрир? - попита Нина. - Този Фенрир ли?

- Точно той. Син на Локи и брат на Йормунганд, хранен от ръката на Тир... и убиецът на Один.

Чейс вдигна вежди.

- Фенрир погубва Один? Смятах, че той е най-коравият от скандинавските богове.

- Такъв е бил, но вълкът го убива. Според легендата го пог­лъща целия.

- Трябва да е бил доста едричък.

- Не те е страх от Големия лош вълк, нали? - попита го Нина с усмивка на лице и се приближи до екрана. Ако приемеше, че преводът на Бъркли е верен, не можеше да интерпретира по друг начин древния текст. - В такъв случай трябва да се пре­мине през Долината на Фенрир, нагоре по планината, докато се достигне равнината Вигрид66... Там ще бъде открито леговището на Змията на Мидгард?

Лоугън кимна.

- Част от маршрута беше доста лесен за превод.

- Навярно Лок и Хойт вече са принудили доктор Скилфингър да го преведе - отбеляза Каган. - Сигурно вече са пред нас.

- Само ако знаят точно къде да слязат на сушата - каза Уайлд. - Все още не сме открили това, а разполагаме с една и съща информация.

- Може и да не им се наложи да търсят точно място - намеси се Еди. - Имат насоките, както и всички описания и ориентири какво да търсят по пътя. Ако въведат всичко това в компютър с достатъчно добра релефна карта, е възможно той да им изчисли крайната точка. Имам предвид - англичанинът посочи към лап­топа, - че вече знаем от руните, че ямата се намира на остров, който е поне петнайсет-шестнайсет километра дълъг и има три планини - това доста скъсява списъка с местата, които трябва да се проверят.

Нина изгледа косо Каган.

- Базата с данни на АСН можеше да ни осигури тази инфор­мация.

Руснакът поклати глава.

- Не можем да рискуваме някой друг да открие етера. - Той погледна към масивния метален сейф на едната стена на лабора­торията. В него се намираше стоманеният цилиндър със субстан­цията, която Отдел 201 се надяваше, че ще неутрализира отрова­та, а именно „Чукът на Тор“. - Не и преди да го унищожим.

- Да се надяваме, че това чудо ще проработи - каза Еди. - Мисля, че канадците хич няма да харесат алтернативата.

- Каква е тя? - попита Бъркли.

- Няма да се стигне до нея - твърдо заяви Каган. - Акаде­мик Айзенхов работи десетилетия, за да създаде „Чука на Тор“, така че ще проработи. Трябва да проработи.

- И въпреки всичко първо се налага да намерим къде да го изсипем - каза Чейс и отиде до голямата карта на Бафинова земя, закачена за стената. - Къде ще слезем на сушата?

- Някъде близо до три планини - отвърна Нина. - Само дето не знаем до кои три точно.

- Ние също разполагаме с база данни на терена - обясни Каган. - Можем да я използваме и да потърсим мястото, което отговаря на описанието.

- Половината бряг е осеян с планини - каза Еди и прокара пръст надолу по релефните контури на картата.

Уайлд погледна отново към лаптопа.

- Руните казват, че викингите ще познаят трите планини. От къде?

- Може да наподобяват планинските вериги в Швеция - предположи Бъркли.

- Не съм сигурна - воините, които ще вземат участие в Рагнарьок, са повикани от всички племена в Скандинавия. За да бъдат планините такива, че всички да ги разпознаят, те трябва да се намират близо до Валхала, тъй като е единственото място, на което се събират. Но лично аз не си спомням някакви по-особени форми там.