Еди отиде до масата и взе слънчевия компас.
- Няма ли нищо на това? - попита той и наклони диска на една страна, за да може да огледа на светлината очертанията, издълбани в повърхността му.
- Само навигационни маркировки - обясни Лоугън.
- Онези, които ни доведоха тук.
Нина килна глава към съпруга си. Думите му не бяха просто констатиране на фактите, а по-скоро въпрос.
- Какво има?
Еди завъртя компаса в ръката си.
- Едната му страна ни доведе до тук - започна той, - а другата би ни отвела до мястото, което руснаците удариха с водородна бомба през 1961-ва, нали? - Англичанинът почука тъмния каменен диск там, където имаше друг комплект линии.
- Да, какво имаш предвид? - попита Бъркли.
- Викингите не биха носили двата компаса, нали? Тъй като не са знаели на кое от двете места ще се случи Рагнарьок, воините са били принудени да се разделят на две армии. Всяка една от тях - Чейс зарови нокти в малката пролука между двата свързани диска - е разполагала само с един компас.
Англичанинът се напрегна, пребори се е магнитното поле, което държеше двете части заедно, и те се отделиха.
Нина взе единия диск от него и разгледа другата му страна. Осъзна, че досега не се беше сетила да стори това - когато бяха във Валхала, нямаше време да ги изучава, а оттогава бяха все съединени за по-лесно пренасяне. Върху тази страна имаше някакви маркировки, но те бяха доста по-малко от онези на другата ѝ.
- Лоугън, погледни това - каза Нина и показа диска на своя колега археолог. - Навярно са пиктограми!
Бъркли едва не го изтръгна от ръцете ѝ.
- Дай да видя. - Той прокара леко пръст върху гравираните линии, след което завъртя компаса, за да сравни позицията му с онова, което се намираше от другата му страна. - Уха, божичко. Ако разбирам правилно, то това е ориентир за пътешествието около Гренландия. - Погледът му прескачаше от диска към написаното на екрана на лаптопа. - Викингите са носели компаса, за да им дава насока за географската ширина, на която се намират, но също така с помощта му са можели да потвърдят, че са стигнали до правилното място.
- Един вид „завийте надясно от тази планина“? - предположи Еди.
- Да, точно така! - Американецът погледна по-отблизо гърба на компаса. - Мисля, че си права, Нина, това са пиктограми. Много са груби, но е достатъчно да изобразяват само основни форми. Тези тук приличат на два острова. - Мъжът потупа по една от малките триъгълни илюстрации.
- В такъв случай коя изобразява нашите три планини? - попита Нина. Тя взе диска от ръцете на Бъркли, който ѝ го даде с неохота. - Ако островите са ориентирът в Гренландия, то те трябва да са по-нататък. Тогава... тези... - Жената посочи една пиктограма. Тя представляваше обърнати нагоре V-символи, два по-малки и един голям, които можеше да свърже с релефа на Бафинова земя. Малките бяха свързани помежду си с крива линия, която можеше да символизира бреговата ивица, докато големият беше позициониран отгоре. - Това ми прилича на две планини, всяка от тях в двата края на брега, и трета, доста по-голяма от тях, разположена навътре зад другите две. Какво мислите?
- Съвпада с описанието - отбеляза Еди, докато изучаваше изображенията. Англичанинът погледна Бъркли подигравателно. - През цялото време компасите са били у теб и ти не си се сетил да ги обърнеш от другата страна, за да видиш какво има на нея?
Американецът присви очи, разгневен.
- В интерес на истината, проверих двата компаса. Тъй като не знаех значението на другите маркировки, не мога да бъда обвиняван, че не съм ги забелязал. Имаше много по-належащи теми, по които да разсъждавам. Като да се измъкнем от едно горящо помещение!
- Това не е от особено значение - намеси се Каган, нетърпението му се беше завърнало. - Важното е, че вече знаем какво търсим. - Мъжът отиде до един от вътрешните телефони на кораба и проведе кратък разговор на руски, след което се върна при групата. - Ако работата на доктор Бъркли е вярна и ямата с етер се намира на шейсет и осем градуса на север, трябва да стигнем до мястото за единайсет-дванайсет часа. Наредих на капитана да ни приближи повече до брега, за да можем да огледаме за трите планини.
Еди погледна часовника си.
- По времето, когато стигнем, ще е станало тъмно. Нямаш намерение да тръгнем към сърцето на Арктика по средата на нощта, нали?
Каган се усмихна.
- Силно искам да намерим ямата с етер преди Лок и Хойт, но не съм чак толкова луд. Ще имаме нужда да виждаме къде ходим - не желая да падна вътре в ямата! Не, ще изчакаме да се развидели, преди да стъпим на сушата.