- В такъв случай - каза Бъркли и се изправи на крака - ще отида да вечерям и да си легна. Искам да се наспя добре, преди да тръгна да обхождам пустошта на Канада.
- Това е първата добра идея, която чувам от теб - каза Еди. Англичанинът не обърна внимание на гневния поглед на учения, вместо това се обърна към съпругата си: - Искаш ли да си починеш?
Зад въпроса му се криеше нерешителност. Лоугън не я забеляза, но Каган веднага я усети и изгледа двойката с въпросително повдигане на веждите си. Нина много добре знаеше какво има предвид Еди.
Времето да отговори на въпроса, който и двамата отбягваха, беше настъпило.
- Да - отвърна тихо жената. - Да, мисля, че това е... добра идея.
- В такъв случай - каза руснакът - ще се видим утре сутринта. Ако сте гладни, капитанът е наредил кухнята да работи за вас.
- Благодаря - отвърна Чейс и се насочи към вратата. Нина го последва. - Значи, легла на етажи, а? - Каютата, в която ги настаниха, беше прекалено малка за двойно легло, всъщност беше малка дори и за легла на етажи. В сравнение с нея, средностатистическата затворническа килия беше просторна. - Това донякъде скъсява списъка с нещата, които можем да правим... макар че имаме възможност да опитаме нещо акробатично.
Съпругата му се усмихна.
- Сънят ще ни бъде достатъчен за тази вечер. - Последва пауза. - Мисля, че трябва да поговорим.
- Да, съгласен съм - въздъхна тежко Еди, когато поеха по коридора.
Никой от двама им не проговори, докато не стигнаха до тясната каюта. Чейс затвори вратата, направи знак на Нина да си вземе стол, а той се разположи на долното легло.
- Така - започна жената, изведнъж се беше почувствала много странно. Искаше да зададе изпепеляващия я въпрос, думите пищяха вътре в нея: Ти ли уби Наталия?, но не можеше да го стори. Вместо това попита: - Онова, което Хойт каза за теб и Наталия... какво всъщност се случи във Виетнам?
Еди си пое дълбоко въздух, преди да отговори:
- Шефът на Хойт, Лок... той стоеше зад всичко. Той организира мисията във Виетнам под предлог, че е баща на Наталия, и внедри Хойт в екипа ни като негов вътрешен човек. Искаха да се докопат до изследванията на руснаците върху ДНК-то ѝ, а нея да задържат за себе си. Не им позволих да вземат нито едно от двете неща. Изгорих проучванията.
- Какво стана с Наталия? - Секундите течаха, но отговор не последва. - Еди? - настоя Нина.
Мъжът отново въздъхна.
- Помниш ли, като ти казах в Русия, че Наталия беше инфектирана с етера?
- Да, дядо ѝ заразил баба ѝ с него.
Мисълта, че някой беше способен да извърши нещо толкова безразсъдно и неморално - нещо толкова зло - в името на науката, я накара да потръпне.
- Наталия знаеше за това и донякъде го приемаше; точно заради това беше решила да отиде във Виетнам - искаше да помага на деца с родилни дефекти, причинени от „Агент Ориндж“. Също така беше пацифистка. Но не от онези, които просто казват „ох, колко лошо нещо е войната“, без да го мислят наистина, тя беше напълно против всякакъв вид оръжия. Тя беше готова да се пожертва за нещата, в които вярваше. Когато разбра, че някой може да създаде същата отрова, която бавно я убиваше, и да я превърне в подобно оръжие, Наталия...
Замълчаването му даде шанс на Нина да си направи свои собствени заключения.
- Тя... тя те е помолила да я убиеш? Искала е да не им позволиш да се докопат до ДНК-то ѝ и да създадат етер.
Еди кимна.
- Да.
- Точно това е обещанието, което си ѝ дал, нали? Че няма да позволиш някой да използва тялото ѝ като оръжие?
- Да - отвърна отново съпругът ѝ. - Тя знаеше, че където и да отиде, рано или късно, руснаците или хората на Лок щяха да я открият и да вземат от нея онова, което желаеха. Тя не искаше това да се случи. - Англичанинът заби поглед в пода. - Каза ми да я убия. Умоляваше ме да я убия.
- И ти... ти всъщност изпълни молбата ѝ?
- Направих онова, което поиска от мен.
- Господи, Еди! - извика Нина, беше шокирана от разкритието, макар то да съвпадаше със страховете ѝ. - Хойт не е излъгал? Ти наистина си я убил?
- Искаше да научиш какво се случи във Виетнам - отвърна Чейс с равнодушен тон. - Вече знаеш. Дадох обещание на Наталия и го спазих.
В стаята настъпи дълга тишина. Англичанинът погледна към съпругата си.
- Добре ли си?
- Дали съм добре? - отвърна, изумена, жената. - Не съм... За бога, Еди, нямам представа какво да кажа. Даже не знам какво да мисля. Никога... никога не съм предполагала, че си способен на подобно нещо. Независимо че Наталия те е накарала да го направиш, за да не позволиш на Лок да се докопа до ужасно оръжие... Господи. Наистина не...