Гласът ѝ се изгуби, когато цялата тежест на онова, което научи току-що, се стовари отгоре ѝ. Каквато и да беше причината, дори и тази, че младата германка го бе умолявала... съпругът ѝ беше убил невинна млада жена. Мисълта се намести в главата ѝ и пусна пипала върху спомените ѝ през всичките шест години, прекарани заедно. Всичко, което Еди беше направил след първата им среща, щеше да бъде оцветено с нови щрихи от това знание...
- Нина? - Жената премига, изненадана, и видя, че той я наблюдава, посърнал. - Значи...
Тя се изправи.
- Не знам как да се справя с това, Еди. Даже не знам дали ще мога. - Стените на клаустрофобично малката стая като че ли започнаха да се движат към нея. Нина си пое дълбоко въздух и се опита да прочисти ума си. - Добре. Добре. Точно сега не искам да мисля за това. Имаме мисия, която трябва да изпълним. Когато всичко приключи... не знам. Ще видим. Засега искам просто да си легна и да забравя какво ми каза, поне за тази нощ.
Чейс изглеждаше съсипан.
- Добре. Нина, ако „Чукът на Тор“ проработи и успеем да неутрализираме етера, ще ти кажа...
Уайлд вдигна ръката си.
- Не искам да чувам нищо повече, Еди. Моля те. Не съм сигурна, че ще мога да го приема.
Мъжът кимна печално, след което също се изправи.
- Искаш ли долното легло? - попита той и посочи към него.
- Да, благодаря ти.
В каютата нямаше достатъчно място, макар Чейс да беше притиснал гръб в стената, за да може Нина да мине покрай него, без да го докосне, но някак си съумя да го стори. Също като двете части на слънчевия компас, те не можеха да се доближат един до друг, без някаква невидима сила да ги отблъсне.
* * *
Сънят на Нина беше в най-добрия случай неспокоен, клатенето на кораба и постоянният грохот на машини я събуждаха час през час. Когато успя да се дистанцира от тези дразнители, някой почука настоятелно на вратата им. От това тя не успя да се дистанцира.
- Какво? - провикна се, сънена.
- Мисля, че стигнахме - достигна до нея приглушеният глас на Каган от другата страна. - Елате на мостика.
Думите му я накараха да се разсъни на мига.
- Идваме след малко. - Тя се изправи и седна в леглото си... и си удари главата в долната част на това на Еди. - Ох! Мамка му!
- И така става да се събуди човек - каза съпругът ѝ, включи осветлението и скочи долу.
- Колко е часът?
- Прекалено рано.
Задникът на Чейс беше точно до Нина, която люлееше краката си на леглото. Тя посегна да го удари закачливо... но сякаш ръката ѝ сама се дръпна назад, когато си спомни какво ѝ каза той предната вечер. Потисната, тя се изправи на крака и се облече, отново съумяваше да не се докосва до съпруга си, въпреки тясното пространство.
Двамата стигнаха до мостика на изследователския кораб, там вече ги очакваха Каган и Бъркли. Нина се намръщи, когато погледна през прозорците и... не видя абсолютно нищо.
- Все още е пълен мрак навън.
Нощите през зимата в тази географска ширина бяха прекалено дълги.
- Да - отвърна руснакът с вяла усмивка, - но корабът разполага с радар и апаратура за нощно виждане. - Мъжът взе едни специални очила за увеличаване на картината и ги включи. - Сложи си едни от тези.
Уайлд си ги постави и премига, за да привикне към блестящата зелена гледка, която се откри пред нея. Бреговата линия се виждаше съвсем ясно, дори минималната околна светлина беше достатъчна за устройството, за да я усили.
- Какво виждаш? - попита Еди.
- Виждам... онова, което търсим - отвърна тя. - Поне така мисля.
Пред очите ѝ се изправиха три планини - двете бяха в краищата на скалист бряг, а третата, която беше някак си по-висока от тях, се намираше зад тях. Беше трудно да се прецени през очилата какво е разстоянието до тях, но най-големият от трите върха беше навътре. Земята пред него представляваше смачкано одеяло от хребети и падини, снежната покривка бе нарушена само тук-там от някоя изпъкнала скала. Нямаше никаква следа от растителност.
Нина даде очилата си на Еди.
- Лоугън, дай да видя компаса.
Бъркли й го подаде.
- Побързай, Чейс, искам и аз да погледна - оплака се ученият, докато англичанинът изучаваше района. - Съвпада ли с пиктограмата?
Уайлд сравни оцветената в зелено гледка в ума си с онова, което беше издълбано в диска. Малкото изображение бе изключително опростено, но наистина наподобяваше топографията на острова.
- Да, съвпада. Две планини в двата края на брега и трета, по-голяма, зад тях.
Каган си размени няколко думи с капитана, след което се обърна към групата:
- Съвсем близо сме до шейсет и осем градуса северна ширина. Викингите са били много добри навигатори.