Еди се разкикоти.
- Нямам време да те ухажвам. Хвърляй парцалките и се качвай на борда...
Жената перна игриво надигналия се член.
- Ще трябва да почакаш до довечера, съжалявам. Но си запази мисълта.
- Ако го сторя, няма да мога да вървя цял ден!
Нина се засмя отново, отдръпна се от него, изправи се и погледна часовника си.
- Тръгвам след петнайсет минути. А ти ще бъдеш с мен. За предпочитане напълно облечен.
- О, да не би да имам право на избор?
- Ха! Ти си женен мъж, нямаш право на избор за нищо.
- Да, разбрах това по време на първия си брак. - Еди изпръхтя, след което се търкулна от леглото. - В случай че светът отново се нуждае от спасяване, по-добре да ставам.
- Надявам се да не се нуждае от услугите ни точно днес - вметна Нина. Сега беше неин ред да се ухили самодоволно. - Защото имам планове за довечера.
Еди се ухили на свой ред и се насочи към банята.
* * *
- Не мога да повярвам, че още ти е студено - каза Еди, когато влязоха в офиса на Нина.
- Защо? - оплака се тя и разкопча палтото си. - Имам чувството, че е средата на зимата! - Жената посочи към градския пейзаж през прозореца на сградата на Секретариата на ООН. Гледката към родния й Манхатън беше изпъстрена със сняг, донесен от неочакван снеговалеж преди няколко дни, студеният вятър навън ги бе пообрулил, докато пресичаха Първо Авеню и площада пред комплекса на Обединените нации.
- Точно ти държеше да хванем метрото, а не такси. - Еди свали старото си кожено яке, изглеждаше незасегнат от лошото време.
- А ти трябваше да се постараеш да ме убедиш, че това е лоша идея!
- Кога съм успявал да сторя това? - Мъжът закачи връхната си дреха и е наслаждение гледаше как съпругата му сваля пласт след пласт дрехи. - Какво имаме за днес?
- Господи, поне ме остави да стигна до бюрото си. - Най-накрая Нина беше свалила всичката вълна от себе си, седна на работното си място и отвори лаптопа. - Така, ето я срещата за международните отношения в девет и трийсет, счетоводния брифинг в единайсет...
- Брой ме и мен! Звучи ми вълнуващо.
- Срещата с Ай Ти специалистите в два и онази в четири за междуведомствената комуникация. - Нина се наведе напред и заклати глава. - Знаеш ли какво липсва тук? Истинска археология.
- Виждаш ли? Сега му е времето да си вземем една дълга почивка. Нищо не се случва в момента.
- Признавам, че офертата е примамлива. Много примамлива. - Нина започна да чете имейлите си, но беше прекъсната от интеркома. - Да?
- Доктор Уайлд? - започна Мелинда, французойката, която беше заместила Лола. - Един господин, на име Трули, желае да ви види. Той няма запазена среща, но...
- Мат? - учуди се Нина. - Всичко е наред, пусни го да влезе.
Еди повдигна едната си вежда.
- Мат е тук?
- Сигурно се е прибрал по-рано от разкопките. - Не след дълго някой почука на вратата. - Влез!
В стаята влезе Мат Трули.
- Добро утро, приятели! - поздрави бодро австралиецът. Двойката не го беше виждала от няколко месеца, през това време главният инженер на Организацията за океански изследвания беше подобрил тена си, бе си пуснал опърлена от слънцето брада и беше качил няколко килца около и бездруго закръглената си талия. - Радвам се да ви видя и двамата.
- Ние също - отвърна Нина и се изправи да го посрещне.
Еди се ръкува с него.
- Добре дошъл обратно! Как беше пътуването ти?
- Брилянтно, друже! Точно от подобно нещо имах нужда, за да се отпусна след случилото се в Атлантида. - Миналата година Мат едва не загина в повредената си подводница насред руините на изгубения град. - Прекарах времето си в проектиране на нова подводница - този път с освобождаване на свързващите скоби от двете страни! - и в конструиране на няколко дистанционно управляеми машинки.
- Твоята представа за почивка се различава от моята - каза англичанинът. - На това не му казвам релаксация.
- Не беше точно почивка, друже. Технически погледнато, беше кратко оттегляне от служебните задължения. Работен отпуск може би.
- Не бих се изразила по-добре - каза Нина и прегърна Мат. - Май се омъжих за неправилния човек...
- Ох! - възпротиви се Еди.
Трули се засмя.
- Никога не бих си и помислил да ви разделя, друже. Като за начало, сигурен съм, че тя ще ми спре тока!
- Значи, си се върнал в Организацията за океански изследвания? - попита Нина.
Мат кимна.
- Официално се връщам на работа следващата седмица, но ми хрумна да дойда по-рано, за да си почистя бюрото. Не съм стъпвал в офиса от месеци, така че не ми се мисли на какво ще прилича входящата ми поща! А и исках да се появя, за да ви кажа „здрасти“.
- Благодаря, Мат - усмихна се на мъжа Нина. - Радвам се, че се върна.