Петнайсет минути по-късно втората лодка се завърна с другите снегоходи. Бъркли се възползва от това време, за да препрочете бележките си, на моменти хвърляше погледи към далечната планина.
- Знаеш ли накъде трябва да поемем? - попита Нина.
- Така мисля - отвърна ученият. - Макар че се наложи да поработя доста, за да започна да мисля като древните.
- Сигурен съм, че е така - каза Еди. - „Корав викингски воин“ не е първото нещо, което ми идва на ума, когато те погледна.
Бъркли се намуси, но все пак продължи:
- В крайна сметка мисля, че го разгадах. Трябва да тръгнем на северозапад по този хълм. - Мъжът посочи към вътрешността на острова. - На върха му трябва да намерим ориентир, който наричат „камъка щит“. Надявам се да прилича на името си.
- Поне няма да ни се налага да вървим - каза Нина и се огледа наоколо, докато войниците нагазиха във водата към завръщащата се лодка, за да разтоварят снегоходите. Склонът, за който говореха, беше сравнително равен в началото, но бързо ставаше много стръмен. Въпреки това жената беше сигурна, че превозните средства могат да се справят с него. - Какво ще правим след това?
- От този камък щит продължаваме да вървим по хребета, след което трябва да прекосим Долината на Фенрир. Все още нямам представа какво точно означава това - надявам се да разберем, когато я видим. - Бъркли отново се консултира с бележките си. - Докато намираме ориентирите, не мисля, че ще имаме някакви проблеми със следването на маршрута. Все пак няма никакви дървета, които да ни пречат на гледката.
- Може и така да е, но тук има мъгла - контрира го Еди. Над билото продължаваха да се стелят късове от нея, които превръщаха върха на планината в смътна сянка сред безкрайната сивота и покриваха някои от по-ниските части на брега. - Изглежда доста дебела. Трябва да стоим близо един до друг, ако ще ходим там.
- Ще се справим - увери ги Каган. Обърна се към войниците, които пренасяха последните остатъци от багажа им. - Ще можем да потеглим след няколко минути, след като момчетата сглобят снегоходите. Готови ли сте всички?
- Аз, да - отвърна Нина.
- Както и аз - отговори и Еди. - Да се навъртам около някакъв студен бряг, не е точно представата ми за забавление. Докарва ми прекалено много спомени за обучението ми в САС.
Каган се разсмя.
- САС, пфу! Студ като този? Това е един нормален ден за всеки руски войник.
- О, боже, не го подхващай - помоли Нина руснака, като видя, че честта на бившата организация на съпруга ѝ е накърнена. - Започне ли веднъж да обяснява как САС е по-добра от всички останали, няма млъкване.
- В такъв случай няма да го слушам - ухили се Каган и се присъедини към войниците си.
- Нахакан мръсник - изръмжа Чейс.
Съпругата му се разсмя.
На руснаците не им отне много време, за да сглобят снегоходите и да ги натоварят. Шофьорите заеха местата си и съживиха двигателите на машините в унисон. Всяко превозно средство побираше двама души; четиримата войници си разделиха двата снегохода, Бъркли се намести зад Каган, а Нина се качи на последната машина зад Еди. Тя се подвоуми за миг, след което обви ръцете си около талията му.
Погледна над рамото му към терена пред тях. Гледката я накара да изпита странно усещане за страх. Макар пътуването да не предвещаваше да е кой знае колко различно от онова в Швеция, издигащите се вечнозелени дървета там бяха неотлъчно доказателство, че животът може да вирее дори и на студено. Тук обаче нямаше нищо друго освен мрачни и голи скали и сняг. Земята беше мъртва.
Бъркли посочи нагоре по един хълм.
- От тук!
Каган подкара снегохода си, изхвърляйки снежна струя зад гумените вериги на превозното средство. Войниците го последваха.
Еди изгледа куфарчето, в което се намираше „Чукът на Тор“ в багажника на руснака, със съмнителен поглед.
- Когато намерим ямата и това нещо не стори онова, което е написано на етикета, какво правим?
- Не знам - отвърна Нина. - Но имам усещането, че Каган разполага с резервен план. Просто не ни е разказал за него.
- Да, и аз имам такова чувство. - Чейс отвори палтото си и извади от там своя уайлди, разгледа го някак си артистично, преди да го върне обратно в кобура му. - Хубавото е, че и аз си донесох резервния план.
- Не можа ли да изгубиш това нелепо нещо във Валхала? - въздъхна Уайлд и поклати глава. - За какво ти е такъв голям пистолет?
- Застрелям ли нещо с него, то си остава застреляно - отговори Еди, форсира двигателя на снегохода и потегли.
- Какво нещо? Полярна мечка ли? - Жената каза последното като шега, но бързо се осъзна, че се намираха точно във владенията на този огромен арктически хищник. - Чакай малко, не мислиш, че ще се натъкнем на някоя полярна мечка, нали? - попита тя и нервно се огледа наоколо.