- Аз също се радвам. Макар че времето навън е малко лошо! Та какви ги вършите вие двамата? Нещо интересно около вас?
- Не и в момента - отвърна Уайлд. - Купища срещи, бюрокрация, бюджети...
- Няма угода - подигра се Еди. - Когато нещата са спокойни, тя се оплаква. Когато някой стреля по нея или ѝ се налага да скача от дирижабъл, пак се оплаква!
Мат изглеждаше изумен.
- Скачали сте от дирижабъл?
- Не - увери го Нина. - Макар че това е единственото нещо, от което не сме били изхвърляни.
- Все още - добави съпругът ѝ.
Уайлд го сръга с пръст.
- Какво ти казах за предизвикването на съдбата?
- Радвам се, че не сте се променили - усмихна им се Мат. - Ще ми е приятно да си наваксаме скоро. Ако тази седмица сте свободни, ще е чудесно да хапнем някъде.
- Звучи ми добре - каза Еди. - Вчера се видяхме с Лола, днес с теб, а и обсъждахме да посетим Грант Торн в Ел Ей - май бандата се събира отново.
- Ако се видим с Грант, навярно ще видим и Мейси - двамата са заедно - добави Нина. - Чудя се дали няма да се срещнем и с някой друг?
- Като си знам късмета, навярно ще попаднем на шибания Питър Олдърли.
Уайлд се усмихна и тъкмо щеше да казва нещо, когато ин- геркомът се обади отново.
- Да?
- Доктор Уайлд, господин Сирици е тук - съобщи Мелинда. Нина и Еди си размениха изненадани погледи; служителят на ООН не присъстваше в графика им за деня. - Казва, че става въпрос за нещо изключително важно.
- Благодаря ти, Мелинда. Пусни го да влезе - каза Уайлд. - Чудя се какво ли иска?
- Каквото и да е, едва ли ще касае мен - констатира Мат. - По-добре да тръгвам.
- Ще се видим по-късно - каза му Еди и го потупа по рамото.
- Разбира се, друже. Ще се видим скоро, Нина.
Тя целуна Трули по бузата.
- Чао, Мат. - Мъжът се усмихна и напусна, вратата едва се беше затворила, когато отново се отвори и през нея влезе вторият неочакван посетител за тази сутрин.
Освалд Сирици беше млад и привлекателен чернокож, в края на четиресетте, с изправена стойка и аристократична осанка. Носеше тънко и скъпо куфарче.
- Добро утро, доктор Уайлд, господин Чейс - поздрави той, гамбийският му акцент беше умело прикрит под патрицианското му произношение, придобито по време на следването му в „Оксфорд“.
- Моля те - започна жената, докато разтърсваше предложената ѝ ръка, - наричай ме Нина. - Сирици определено се държеше много по-формално, отколкото неговият предшественик. - Ние, в АСН, не държим особено на официалностите.
- Добре... Нина. - Мъжът не се чувстваше комфортно с подобно фамилиарничене. - Еди.
- Освалд - каза Чейс, ръкува се с представителя на ООН и му се ухили насреща. - Или мога да те наричам Ози?
Сирици го изгледа изпод вежди.
- Предпочитам да не го правиш.
- Какво можем да направим за теб? - попита го Нина и му направи жест да седне на едно от канапетата в ъгъла. - Не очаквах да те видя до края на седмицата.
- Нещо изникна. - Сирици седна, изглади внимателно гънките на панталона на своя елегантен костюм, преди да постави куфарчето на ниската масичка за кафе и да го отвори. - Предполагам, ще се съгласите с мен, че то засяга точно АСН.
Еди се намести на съседното канапе до Нина.
- Нещо свързано със сигурността?
- Тъй като това е областта на АСН, бих казал да. - Освалд извади хартиена папка. - Докт... Нина, доколко си запозната със скандинавската митология?
- Знам основните неща - отвърна му Уайлд, беше искрено заинтригувана. - Чела съм „Беоулф“ в гимназията, а викингската история беше част от курсовата ми работа при завършването на бакалавърската ми степен. До известна степен съм се натъквала на скандинавската митология, когато съм правила проучвания на най-различни легенди, като тази за Атлантида, тъй като викингите са свързани с някои от тях - честно казано, всяка древна цивилизация е била свързана с Атлантида по едно или друго време, макар, както разбрахме по-късно, викингската намеса да е била минимална и по никакъв начин не е повлияла на основните занимания на атлантите. Като цяло не бих се нарекла експерт по скандинавска митология.
Сирици кимна.
- Разбирам. Но си чувала за викингските рунически камъни, нали?
- Естествено. В интерес на истината, познавам специалист в областта - Дейвид Колуей. Не е на щат в АСН, но е работил с нас и преди. Ако желаеш, мога да му се обадя.
Дипломатът енергично заклати глава.
- Както вече казах, това е въпрос, свързан със сигурността. Цялата информация по случая е поверителна. - Мъжът отвори папката и ѝ подаде някаква снимка. - На фотографията е онова, което стана известно като Валхалския рунически камък.
Нина разпозна артефакта веднага.