- Намериха го миналата година в Швеция. Дейвид отиде в Стокхолм, за да може да го изследва няколко дни. Сигурен ли си, че не желаеш да му се обадя?
- Абсолютно.
Еди разгледа снимката отблизо. Руническият камък представляваше дълга, назъбена, покрита с мъх гранитна плоча, положена върху покрита с плат маса, която позволяваше детайлното му изследване. Линията до него даваше представа за размерите му: беше малко повече от два метра в дължина, шейсет сантиметра широк в основата си и се стесняваше до половината на този размер на върха. Камъкът беше дебел около трийсет сантиметра. Ред след ред тънички, ъгловати знаци бяха изсечени в лицевата му част, заедно с мотиви и символи, заобикалящи едно кръгло парче доста по-тъмен камък, разположено на две-трети от разстоянието до върха в малка вдлъбнатина.
- Кое му е специалното? Камъкът не казва как се стига до Валхала9, нали?
Еди изрече последното под формата на шега, но Нина му отговори сериозно:
- Всъщност... до някаква степен го показва.
- Какво? Шегуваш се.
- Не, не се шегувам. Ако си спомням добре, предполага се, че показва пътя, който викингите трябва да поемат, за да я открият. Навремето доста се шумеше около темата; хората се питаха дали Валхала не е нещо повече от обикновена легенда, както се оказа Атлантида. Затова помолих Дейвид да провери камъка за нас.
- Какво откри?
- Нищо конкретно. Написаното в руните беше много мъгляво. Шведите продължават да работят над него, но всички останали като че ли позагубиха интерес.
- Не всички - каза Сирици. - Някой е доста заинтересуван от руническия камък. Толкова много, че го е откраднал - и е убивал, за да го стори.
Нина зяпна.
- Какво?
Сирици извади друга снимка. Тази обхващаше по-голяма площ от помещението - масата от предишната фотография се намираше в някаква лаборатория.
На нея нямаше нищо.
- В Националния музей на антиките в Стокхолм са проникнали крадци миналата нощ и са откраднали руническия камък - обясни им представителят на ООН високопарно. - Също така са простреляли и убили охранителя.
- Откраднали са камъка? - учуди се Еди и се върна на първата снимка. - Господи, ако това чудо е направено от солиден гранит, сигурно тежи цял тон!
- Почти. Нула-точка-девет метрични тона, ако трябва да бъдем точни.
- Необходими са доста хора, за да го помръднат.
- Разполагали са с тях. Хакнали са охранителните камери и са ги изключили, преди да влязат в музея, но камерата на една от другите сгради ги е заснела. Били са поне осем души, навярно и повече.
- Защо им е трябвало да го крадат? - учуди се Нина. - Всеки сантиметър от камъка е бил фотографиран и всяка една руна е била преведена. Защо да поемаш такъв риск, за да откраднеш артефакта, когато просто можеш да го намериш в Гугъл?
- Точно това иска да разбере и ООН - отговори Сирици и се изправи. - Запазихме ви полет до Стокхолм тази вечер, утре сутринта ще пристигнете.
- Какво? - изненада се Нина.
- Май трябва да се обадя на Мат да отложим вечерята - промърмори Еди.
- Чакай малко, не разбирам едно нещо - каза Уайлд. - Това е работа за стокхолмската полиция, а не за АСН. Какво общо имаме ние?
Сирици извади трета снимка и я постави пред тях. Тя беше тъмна и зърнеста, тъй като бе направена през нощта. Няколко фигури в черни дрехи се бяха скупчили около някакъв ван, лицата им бяха прикрити от шапки и качулки.
С едно изключение. Лицето на единия от обирджиите неволно се беше разкрило, па макар и само за секунда. Качулката му беше паднала, докато се качваше във вана, разкривайки физиономията му на светлината на една от уличните лампи.
Нина и Еди веднага го разпознаха.
- Това е връзката с АСН - обясни Сирици, като видя, че и двамата са познали крадеца. - Обирджиите са били предвождани от един от вашите хора.
4.
Виетнам
Осем години по-рано
Чейс се взираше в бавно въртящия се вентилатор на тавана.
- Сайгон. Мамка му.
- Какво? - Кастил му хвърли учуден поглед от близкия стол. - Не сме в Сайгон. Това е Дананг.
- Знам, но винаги съм искал да кажа това. - Еди видя смаяния поглед на приятеля си и продължи: - Стига де, Хюго! Не си ли гледал „Апокалипсис сега“?
- От него ли е репликата?
Чейс изсумтя и поклати глава.
- Трябва да гледаш повече филми.
- Или може би ти трябва да гледаш по-малко.
И двамата мъже се обърнаха, когато телефонът в хотелската стая иззвъня. Кастил беше по-близо до апарата и го вдигна.
- Ало? Да, тук сме... Добре. - Постави слушалката на мястото ѝ. - Това беше Хал. Той е с клиента в стая 503. Готови са да се срещнат с нас.
- Крайно време беше - изръмжа Чейс, изправи се и се разтъпка.