Докторът успял в начинанието. В процеса на работата си обаче осъзнал, че трудът му има потенциала да създаде нещо повече от смърт. Точно обратното всъщност. Този, който контролирал това, щял да притежава силата на Бог.
Или може би силата на боговете, помисли си Волков и се запъти към скалата. Не можеше да разчете древните руни, издълбани в нея, но нямаше и нужда да го прави; преводът беше направен преди години и той го знаеше наизуст.
Вие, велики воини, които сте отпътували надалеч от Валхала
през мост от дъга и езеро от мълния...
На лицето му се появи крива усмивка. Викингите, които дошли по тези земи преди хиляда години, били варвари, те не могли да осъзнаят същността на намереното в ямата. Включили го в своята митология... по-скоро изградили митологията си около него. Голяма загуба беше, че никой археолог никога нямаше да бъде допуснат до това място; там долу, където чакаха богове и чудовища.
Чудовища. Последва нова гримаса. Тази дума бе сложила края на всичко.
Докторът изруга при спомена за Айзенхов. Младият учен не знаеше нищо за тайния му експеримент - иначе веднага щеше да докладва, а последиците за Волков щяха да са арест и екзекуция - вероятно обаче подозираше за него, след като Серафим се опита (глупава постъпка от негова страна) да го привлече за съюзник. Айзенхов ясно му показа, че е против, че е потресен от самата идея да работи задкулисно. Затова Волков продължи сам, правеше открития, които не смееше да разкрие на никого, преди да достигне целта си...
Тогава стана злополуката. Смъртните случаи. Чудовищата. Нещата бяха овладени бързо, но вредите бяха нанесени - цял град бе изтрит от картата, все едно никога не беше съществувал. Айзенхов с прочувствената си невестулска реч насъска Хрушчов против проекта. Всички, които се намираха в комплекса на Нова Земя, бяха евакуирани на континента. Сградите и съдържанието им бяха опожарени.
Единственото, което остана от труда на Волков, беше неговият последен, най-значим експеримент, както и познанията в главата му. Съветският съюз бе обърнал гръб на проучванията му, Америка обаче даваше мило и драго той да продължи с тях. Съдържанието в стоманения цилиндър щеше да му позволи да стори това.
Сурнин достигна върха на стълбата, дишаше учестено. Волков го доближи.
- Завърти се - заповяда му той. - Искам да проверя пробата.
- Никъде не съм я удрял, другарю доктор - възрази Сурнин, но въпреки това послушно се обърна, за да предостави цилиндъра на спътника си. Покорството беше една от причините Волков да се довери на големия мъж, както и изумителната му липса на инициатива. Той бе готов да изпълни всяка заповед, дадена му от по-висшестоящ, без дори да си помисли да я оспори.
Ученият разгледа контейнера, като обърна специално внимание на уплътнението около капака. Нямаше следа от пробив.
- Всичко е наред. Прибери пробата в шейната. Внимателно.
- Слушам, другарю доктор. - Сурнин закрачи тежко по снега към камъка с руните, погали едно от кучетата, след което колебливо постави цилиндъра в специален метален куфар.
Волков го наблюдаваше внимателно, отпусна се, когато пробата беше прибрана.
- Хайде да се връщаме на лодката. - Тъкмо щеше да се качи на шейната, когато забеляза, че Сурнин се е втренчил в кучетата. - Какво има?
- Те чуват нещо. - Животните бяха наострили уши, погледите им бяха насочени на северозапад.
Волков се заслуша. В началото чуваше само вятъра, но след малко долови вяло, далечно боботене.
- Това е самолет - изсъска презрително. - Един от нашите бомбардировачи. - Подобен звук беше нещо обичайно за островите с военно присъствие. - Не се безпокой, доста е далеч. Няма да ни види през тези облаци. Хайде да вървим. - Докторът зае своето място и направи нетърпелив знак на Сурнин да стори същото.
Младият мъж отвърза поводите от камъка с руните и скочи в шейната. Кучетата усетиха подръпването на ремъците и се втурнаха напред през снега, теглейки Волков и неговата награда.
* * *
Предположението на учения се оказа правилно. Източникът на звука наистина беше бомбардировач - туполевски4 Ту-955; той летеше високо над облаците в посока Нова Земя, идваше от своята база на Колски полуостров6, която се намираше на шестстотин мили северозападно от тук.
Този съвсем не беше обикновен самолет.
Ту-95В бе единствен по рода си модел, модифициран за специални цели. Уникалният му товар беше толкова голям, че за да бъде побран, бяха премахнати стените на товарния отсек. Макар да беше лишен от всички ненужни тежести, с четири масивни двигателя, които работеха на пълна мощност, самолетът едва успяваше да носи своето ужасяващо съкровище.