- Снабдявам този овцетъпкач и останалите от вас идиоти с оръжия и оборудване - отвърна Боб „Блуи“ Джаксън и кимна весело на Съливан. - Съли, взел си Еди и Хюго на борда? Те ще ти свършат работата, макар да са големи чекиджии.
- Както би казал Едуард, „да ти го начукам, вомбатоеблив женчо“! - Кастил се беше ухилил, произнесе последното в ужасен опит за имитация на йоркширски акцент. Австралиецът заклати гъстите си вежди от смях. - С нас ли идваш? - попита белгиецът.
Блуи поклати глава.
- За бога, не, друже. От известно време живея тук, последното нещо, което искам, е да вляза в конфликт с местните палячовци. А и гаджето ще ме убие!
- Изумен съм, че някой те е взел - вметна Чейс.
- Понякога и аз съм изумен! Тя е чудесно момиче - малко е гръмогласна, но ме държи в правилния път. Имаме планове да се преместим в страната на Оз в скоро време. Имиграционните документи може да се окажат проблем, но тя разполага с няколко трика в ръкава си. - На лицето на Джаксън се появи добре познатата усмивка, но той забеляза, че Съливан започва да губи търпение, и продължи: - Както и да е. Съли, донесох ти оборудването. Пистолетите са четиресет и седмици - малко са поостарели, но ги проверих, всичките са в прилично състояние.
Съливан кимна.
- Носиш ли радиостанции?
- Взел съм ти няколко уоки-токита „Моторола“ и няколко комплекта слушалки. От едно време са, но работят перфектно. Сменил съм батериите на всички.
- Добре. Благодаря ти за това, Блуи. Къде се намира стоката?
- Във вана ми - отвърна австралиецът. - Всичко е опаковано в кутии, така че няма да ви се налага да се криете от околните, докато разтоварвате. Кога тръгвате?
- Веднага след като Тък пристигне с буса. - Съливан се обърна към екипа си: - Всички готови ли сте за действие?
- Само да се изпикая, и тръгваме - отвърна Чейс.
Съливан го дари с изморен поглед.
- Мак ме предупреди, че се държиш странно... Всички други готови ли сте?
Останалите наемници потвърдиха, че са.
- Да действаме - каза Хойт.
- Успех - каза Лок на Съливан. - Ще чакам обаждането ви. Върнете дъщеря ми жива и здрава.
- Ще я намерим - отвърна новозеландецът. Мъжът отмести поглед от Лок към френските прозорци и към небето над океана през тях. - Горе главите - обърна се към екипа си Хал. - Прогнозата за времето казва, че тази вечер трябва да има тропическа буря, с вероятност да се превърне в тайфун. Макар че по това време ще сме далеч от океана, така или иначе, ще се намокрим. Надявам се Блуи да ни е приготвил малко екипировка за дъжд.
- Я виж - рече Чейс. - Все едно съм си в Англия!
Това предизвика мълчаливи усмивки в групата, които бързо бяха попарени от телефона. Съливан отговори на обаждането.
- Превозът ни е тук - каза мъжът и остави слушалката на мястото ѝ.
Наемниците напуснаха стаята и се завърнаха в задушната жега на виетнамския ден.
- Купонът започва - каза Чейс на белгиеца. - Отново съм в играта.
- Готов ли си за нея? - попита го тихичко Кастил.
- Да - отвърна Еди.
Надяваше се да казва истината.
5.
Швеция
Нина се беше вторачила в лаптопа си и колкото и дълго да гледаше екрана, не можеше да повярва на онова, което вижда.
В офиса ѝ в Ню Йорк Сирици ѝ беше показал само снимка, но сега Уайлд разполагаше с целия запис от охранителната камера. Тъй като устройството наблюдаваше съседната сграда, а не самия музей, крадците се бяха озовали в полезрението ѝ - в един от ъглите ѝ - почти случайно. Ако ванът им беше паркиран три метра по-надясно беше малко вероятно някое от лицата на обирджиите да бъде уловено от камерата.
В крайна сметка един от мъжете беше записан. Нина го познаваше добре.
- Лоугън Бъркли - каза на себе си тя и поклати глава. - Какво, по дяволите, правиш?
Еди се беше излегнал на мястото си в първа класа и надигаше глава единствено, за да гледа към екрана.
- Никога не съм харесвал този чекиджия, дори и преди онова, което стори в Египет. Трябваше да го удариш по-силно. Каквото и да говори Сирици, той вече не е част от АСН. Уволнихме го, когато го арестуваха.
- По-скоро, когато го осъдиха - поправи го Нина и се зачуди защо отдава такова голямо значение на своя бивш колега и съперник за поста ѝ. Доктор Лоугън Бъркли беше начело на разкопките в Кайро, които целяха да отворят отдавна изгубената Зала на записите, която се намираше под Великия сфинкс в Гиза. След като Нина го направи за смях на живо по телевизията, разяреният и унижен Бъркли стигна дотам, че взе пари от някакъв култ, за да открие много по-голям залък, отколкото можеше да поеме - легендарната Пирамида на Озирис. Не след дълго пирамидата беше плячкосана, а лидерът на сектата беше убит от собствения си психично болен брат; Бъркли усети, че се е замесил с неправилните хора, но вече беше станало прекалено късно за покаяние. Според Сирици докторът е бил пуснат от египетски затвор само преди няколко месеца.