Нина също.
- Благодаря ти. Това е съпругът ми, Еди Чейс.
- Приятно ми е да се запознаем - каза мъжът.
Тува се ръкува с него.
- На мен също. Направо от летището ли идвате?
- Долу-горе - отвърна Нина. - Исках да разговаряме за руническия камък колкото се може по-скоро.
- Можем да сторим това в офиса ми. Подготвила съм всичките си записки. Моля, оттук. - Тръгнаха по един коридор. - Причината, поради която ти казах, че съм ти фен, е, че твоята работа ме накара да преосмисля моята собствена и да я погледна от нова перспектива.
- По какъв начин? - попита Нина.
- Въпреки че съм предимно историчка, проявявам огромен интерес към староскандинавската митология, както и почти всички хора в Швеция! - Жената се усмихна. - Откриването ти на Атлантида в частност, а също и на други легендарни обекти, като гробницата на крал Артур и Ел Дорадо, предизвикаха възраждането на евхемериската теория.
- Фехе-мехе кой? - учуди се Еди.
- Евхемер е бил древен философ - обясни му Нина. - Той е смятал, че митовете и легендите са произлезли от действителни исторически събития, които с времето са били преувеличени и изкривени. Ранните християни използват тази теория, за да отрекат езическите богове.
- Това е важна част от „Прозаичната Еда“ - добави Тува. Като видя учудения поглед на англичанина, тя продължи: - Произведението е едно от най-важните в скандинавската митология. Написано е през тринайсети век от исландския поет и историк Снуре Стурласон. Той е бил християнин, така че е използвал „Еда“, за да популяризира вярванията си, че скандинавските божества - като Один12 и Тор13 - някога са били крале, които са си спечелили такава отдаденост от поданиците си, че след смъртта им са се сформирали култове в тяхна чест. Смятал е, че с времето историите за тях са ги превърнали в богове.
- Мъдро - заяви Нина. - Искал е да запази прехристиянската митология за поколенията, но в същото време я е развенчавал.
- Хора като него всъщност са били прави, не е ли така? - намеси се Еди. - В крайна сметка открихме Атлантида, а голяма част от митовете се оказаха истина. Научихме, че Херкулес е бил реална личност, а не бог, тъй като открихме гробницата му.
- Точно това ме накара да променя възгледите си в работата ми - обясни Тува. Влязоха в нов участък от музея, в който се помещаваше викингска изложба. Витрини със скандинавски артефакти и възстановки от живота на племето бяха осеяли цялата дължина на осветената в приятна светлина зала. - Приложих евхемеристичните принципи към по-ранните ми проучвания и взех под внимание теорията, че в тях се съдържа някакво количество истина, а не са просто мит, и по този начин съумях да открия местонахождението на Валхалския рунически камък. - Жената се спря пред някакъв експонат. - Един рунически камък, точно като този, ми помогна да сторя това.
Нина разгледа витрината. Камъкът в нея беше сравнително по-малък от онзи, който беше видяла на снимката, висок бе около шейсет сантиметра. Сложна резба във формата на змия заобикаляше външните страни на триъгълоподобната му форма, руните в нея приличаха на змийски люспи. Уголемената глава на змията посягаше към мъж с брадва, който се намираше в центъра на изображението.
- Това, предполагам, е илюстрация на Тор на Рагнарьок.
Скилфингър кимна и продължи:
- Камъкът, върху който работех, описваше мястото, на което скандинавските богове си организирали срещи, за да разрешават конфликтите между племената. Разбира се, всичко това се смяташе за мит, но аз се запитах: ами ако е истина? Руните назоваваха имена на хора и места, повечето от които бяха по-скоро исторически, отколкото митични, така че ги потърсих всички. Когато събрах частите на пъзела, те ме насочиха към Гамла Упсала14, наречена Ярлста - район, който е бил разкопаван в миналото, но който не е считан за особено важен. Успях да назнача нови разкопки и като разкопахме по-надълбоко, стигнахме до останките на доста по-старо селище. В него открихме Валхалския рунически камък.
- Голяма находка - поздрави я Нина.
Тува кимна доволна.
- Благодаря ти... макар да не е толкова голяма, колкото Атлантида! Но поне доказа, че прилагането на евхемериските принципи към староскандинавските артефакти може да доведе до още по-големи открития. Когато преведох руните на камъка, осъзнах къде могат да ни отведат те.
- От името на този артефакт си правя извода, че говориш за Валхала? - предположи Еди.
- Да - отвърна Тува. - Великата зала, където воините, избрани от Один, очакват да бъдат призовани за последната битка.
Скилфингър ги поведе към един страничен изход, където излязоха на нов коридор, в края на който имаше врата - жената я отключи. Изражението на лицето ѝ изведнъж стана сериозно.