- Това е лабораторията, от която руническият камък беше откраднат - обясни тя. - Охранителят, Арвид... беше застрелян ей там. - Скидфингър посочи към една врата в помещението, където беше опъната жълта полицейска лента.
В отсрещната стена се намираше доста по-голяма двойка врати, през малките им прозорчета влизаше дневна светлина.
- От там са изнесли камъка, нали? - попита Еди.
- Да. Той е толкова голям и тежък, че може да мине само през сервизния вход.
Нина огледа наоколо. Масата, на която беше поставен артефактът на снимката, се намираше в центъра на помещението, белият чаршаф беше намачкан на пода до нея.
- Полицията огледа ли мястото?
- Да, но не откриха нищо важно. - Лицето на Тува посърна още повече. - Няма отпечатъци, нито ДНК. Крадците са били професионалисти.
- Ние разполагаме със следа - разкри ѝ Нина. Шведката се изненада, явно никой не ѝ беше казал за записа и за участието на Бъркли в него. - Но все още не ни е ясно защо са искали да откраднат камъка, така че навярно ти ще ни кажеш нещо, което да обясни това.
- Ще ви помогна, доколкото ми е възможно, разбира се. Офисът ми е ей там. - Жената посочи към една кабинка в ъгъла.
Мястото беше тясно, но в същото време и странно празно. На Нина ѝ трябваше известно време, за да осъзнае какво липсва: работата на Тува. По бюрото нямаше документи, а на повърхността му имаше по-тъмно петно, което подсказваше, че върху него е стоял лаптоп.
- Взели са и проучванията ти?
По-възрастната жена кимна, нещастна.
- За щастие, разполагам с копия у дома си, но да - за мен беше истински шок в началото. Тъкмо бях разбрала за кражбата на руническия камък и убийството на Арвид, а след това открих, че целият ми труд е окраден... Помислих си, че съм изгубила всичко.
- Това означава, че не знаят какво точно търсят - замисли се Еди. - Ако се нуждаят от твоите проучвания, то тогава каквото и да преследват, то не е толкова близо, колкото би им се искало.
- Но какво може да бъде това, което преследват? - почуди се Нина. - Какво му е толкова специалното на този камък?
Тува отвори голяма чанта и извади дебела папка от нея.
- Направих разпечатка на работата си от резервните копия в дома ми. Разполагам със снимки, преводи на всички руни, всяка една връзка, която съм открила с митологията или с историята, въобще всичко, за което съм се сетила. Надявам се отговорът да е някъде тук. - Жената покани гостите си да седнат.
Нина го стори, а Еди си дръпна един стол и го постави до този на съпругата си.
- Предлагам да започнем от превода на руните. Какво ще кажеш?
Тува отвори папката и започна да прелиства листовете в нея, като подаде няколко от тях на Уайлд.
- Има и превод на английски. Не е толкова точен колкото шведския, но ще ти помогне да придобиеш ясна представа за какво става въпрос.
Американката побърза да прегледа текста.
- Това е нещо като описание на подготовката за Рагнарьок, нали? - не след дълго попита Нина и вдигна поглед към Скилфингър.
- Ето заради това предпочитам шведската версия, как ми се иска да можеше да прочетеш нея - отвърна Тува. - Там има повече нюанси. Не става въпрос точно за „описание“, а по-скоро за... - Жената се намръщи; въпреки перфектния си английски, тя не можеше да намери правилните думи. - Може би използваното време не е най-правилното. Ако го наречем „описание“, това налага минало време, описване на нещо, което вече се е случило. Текстът на Валхалския камък е по-скоро... - Скилфингър отново се намръщи, преди да ѝ дойде правилната дума. - По-скоро е нещо като пророчество.
- Пророчество? - учуди се Еди. - За какво?
- Рагнарьок - отговори Нина. - Края на света.
Мъжът изстена:
- Не отново!
Тува го изгледа объркана, след което върна погледа си на Нина.
- Точно така. Смятам, че всъщност казва на воините какво се иска от тях по време на Рагнарьок.
Уайлд продължаваше да чете, но искаше да чуе и мнението на шведката.
- Какво по-точно?
- Да отпътуват за Валхала и да намерят оръжията, които ще са им необходими, за да убият Йормунганд и Фенрир - змията и вълка - разясни жената. - Йормунганд, известен още като Змията на Мидгард, е гигантско влечуго, което опасва Земята под повърхността, а Фенрир е огромен и ужасен вълк. Когато се завърнат, ще настъпи Рагнарьок. Не е много правилно да се казва, че е краят на света - поправи изказването на Нина Тува. - Преводът повече се доближава до „залез на боговете“. По-скоро е краят на един цикъл, след което светът ще се възроди, но преди това да се случи, ще има много смърт и унищожение.