Уайлд кимна и продължи да чете. Големият камък беше целият изпълнен с текст, така че преводът бе на няколко страници. През това време Еди имаше свои собствени въпроси:
- Този артефакт ни казва как се стига до Валхала, нали така? Значи, можем да добавим и нея в списъка „легенди, които се оказват истина“.
- Всъщност камъкът не ни дава напътствия като Гугъл Мапс - вметна Нина, без да вдига поглед от превода. - Написаното е под формата на гатанки.
- До известна степен - съгласи се Тува. - Руническият камък казва, че до Валхала се стига, като се тръгне нагоре по реката до Биврьост - моста дъга, който в легендата свързва земята с Асгард15, царството на боговете. Веднъж пресечеш ли го, Валхала била наблизо. Руните разкриват какъв е пътят. Но не казват коя река трябва да се следва.
Нина стигна до същата част в превода.
- Има и втори рунически камък?
- Да. Първият ни дава насоки как да го открием и казва, че един истински воин ще разбере. - Скилфингър се наведе над бюрото и посочи към една част от текста. - „В Залата на дружбата, чака другата половина.“ Смятам, че вторият камък се намира някъде в Норвегия. Предполагам, че прилича на първия и ни казва коя река трябва да се следва, но не и как се стига до Валхала.
- Нещо като код за сигурност - осъзна Еди. - Трябват ти и двата камъка, за да откриеш мястото - ако имаш само единия и не си викингски воин, няма да успееш да намериш другия.
- Какво следва, след като се съберат двете части? - попита Нина. - В текста се споменава някакъв напътстващ камък...
- Слънчев компас - обясни Тува.
Тя извади една снимка от папката си, беше близък план на кръга от черен камък, инкрустиран в гранитната плоча.
Нина разгледа внимателно фотографията. В тъмната повърхност бяха врязани едва видими дъговидни линии, които покриваха цялата му площ. Външната му страна също беше изцяло белязана с триъгълни шеврони по периферията. Имаше и други рунически знаци в пространството между линиите.
- Виждала съм това и преди. Викингите са ги използвали за навигация.
Еди погледна към изображението.
- Прилича на корабна карта.
- Нещо подобно е. Използвали са го, за да определят географската ширина. Викингите не са разполагали с магнитни компаси, затова е трябвало да намерят друг начин за ориентиране в морето.
- Всъщност това не е точно така - отбеляза Тува. - Компасът, инкрустиран в руническия камък, е магнитен. Представлява парче магнетит, магнитен камък. Не знаем обаче дали е служил, за да намагнетизира игла, която да сочи север, или е считан за специален просто защото е имал магнитни свойства. Но си права, че никой не е намерил доказателство, че викингите са използвали магнитни компаси.
Еди кимна.
- Тази дупчица в средата изглежда пригодена за клечка или нещо подобно, така че е възможно да се използва като слънчев часовник.
- В основата си е така - съгласи се Нина. - Линиите - американката посочи към няколко от дъговидните черти - представляват различните периоди в годината, чрез тях са проследявали пътя на слънцето в небето, за да може да се прецени от сенките, колко на север се намират. Мисля, че са били доста точни.
- Човек, който е умеел да борави с подобен компас, е бил способен да определи географската ширина с точност до един градус - обясни Тува, горда от своите прадеди.
Еди беше впечатлен.
- Хитро. Явно викингите са били нещо повече от плячкосващи, носещи шлемове с волски рога племена.
- Няма доказателства, че са носели рогати шлемове по време на битка - настоя шведката леко засегната. - Това е толкова мит, колкото легендите за Один и Тор.
- Струва ми се, че всичко е повече от мит, ако се окажеш права, че руническият камък дава насоки как да се стигне до Валхала - каза Нина и се върна на превода. - Що се отнася до слънчевия компас... „когато двете части станат една, те ще отворят смъртоносната порта към Валхала“. Знаеш ли какво означава това?
- Страхувам се, че не. Но има препратка към портата на Валхала в „Поетичната Еда“ - друго произведение на Снуре Стурласон - добави шведката, за да му стане на Еди по-ясно. - В зависимост от превода, се среща като „святата порта“, „свещената порта“... или „смъртоносната бариера“.
Чейс въздъхна.
- Като си познавам късмета ни, знам точно кое ще се окаже. Ако откриеш мястото, пази се от капани.
Тува изглеждаше притеснена от подобна вероятност.
- Не бях помисляла за това!
- Разполагаме с богат опит - печално ѝ обясни Нина. - Прекалено богат даже. - Жената се върна на страниците с превода и се замисли за онова, което току-що беше научила. - Добре тогава. Мисля, че няма да е грешно, ако кажа, че Валхалският рунически камък е бил откраднат, защото някой - Уайлд умишлено пропусна да спомене името на Бъркли, беше се съобразила със съвета на Сирици - иска да намери Валхала. Навярно този някой в момента търси втория артефакт.