- Освен ако вече не разполага с него - каза Еди.
- Да се надяваме, че не си прав. Но въпросът остава: защо този някой иска да намери Валхала толкова много, че е готов да убива?
- Не знам - каза Тува и поклати глава. - Поемата „Гримнисмал“ в „Поетичната Еда“ описва Валхала като „златна“ и с покрив от щитове. В някои интерпретации на поемата тези щитове са направени от злато, така че навярно крадците предполагат, че ще открият съкровище в нея.
- Трябва да имат много по-добра информация от някаква легенда, за да убият някого - отбеляза англичанинът.
- Така е - съгласи се Нина. - Има ли нещо друго в руните, което може да ни е от полза?
Тя върна погледа си на превода и затърси в текста.
Скилфингър извади шведската версия на древния надпис от папката.
- Руните казват как да се открие Валхала - или поне показват половината от пътя - и обясняват, че е необходим слънчев компас, за да се мине през портата. Почти няма никакво описание на онова, което е зад нея обаче. Всичко, което се казва в руните, е, че воините ще намерят онова, от което се нуждаят, за да стигнат до бойното поле, където ще се сразят със змията и вълка на Рагнарьок. „Змийската отрова надълбоко скрита е, черен ейтр16, който може да погуби даже бог...“
Шведката продължи, но вниманието на Нина беше привлечено от реакцията на съпруга й, който веднага се изправи в мястото си, когато чу думите ѝ.
- Еди? Какво има?
- Нищо - отвърна той, изведнъж беше станал груб.
- Току-що се стресна, все едно осъзна, че има бомба под масата. - Уайлд погледна отново към Тува. - Казваше нещо за някаква отрова?
- Отровата на Змията на Мидгард се нарича етер - обясни Скилфингър, изненадана от разсеяността на двойката. - Тя е...
- Онова, което убива Тор - прекъсна я Еди. - Предполага се, че е източникът на целия живот, във викингските легенди, но ако те докосне, е смъртоносна. Тор убива змията, но се отравя от нея и умира веднага след това.
- Точно така - съгласи се шведката. - Според мита първият великан, Имир, е роден от етер, а останалият живот е тръгнал от него. Но Еди е прав, че етер също така е и смъртоносна отрова. Тор е направил едва девет крачки, след като е убил змията, и е паднал.
Нина попита подозрително съпруга си:
- Откъде знаеш всичко това?
- Учих викингските легенди в училище - отвърна той. Тонът му обаче продължаваше да е сдържан и Нина сметна, че е по-добре да не задълбава в темата, защото знаеше, че бързо ще стигнат до препирня.
Точно сега имаше доста по-големи тревоги от странното държание на Еди.
- Каза, че вторият камък е в Норвегия? - попита американката, обръщайки се към Тува.
- Така мисля - отвърна историчката. - Но се опасявам, че ще е невъзможен за откриване. Мястото се намира на дъното на езеро - беше наводнено, когато построиха язовир през 1930 година.
- Тогава това е краят - заяви Еди, като звучеше облекчен.
- Я чакай малко, господин Поражение - скастри го Нина. - АСН разполага с ресурсите да огледа, ако се наложи.
Тува като че ли стана леко подозрителна:
- Ще претърсите езерото за втория рунически камък? Какъв е интересът на АСН във всичко това?
- Работата ни е такава. Ако Валхала е нещо повече от обикновена легенда, то наше задължение е да я предпазим от иманяри.
- Хмм. Това е официалното ви становище, но... - Жената изгледа Нина с преценяващ поглед. - Чух слухове, че организацията ви е свързана с глобалната сигурност. - Американката се опита да запази изражението си неутрално. - Затова ли сте тук? Откриването на Валхала ще донесе ли някаква опасност за света?
- Даже не ми беше хрумвало, че някой може да иска да открие това място, преди ти да ми кажеш - отговори честно Нина. - Всичко, което мога да ти кажа сега, е, че навярно имаме следа кой може да бъде този някой. Можем ли да разчитаме на твоята помощ?
- Да, разбира се. Аз също искам да разбера кой стори това и защо, но трябва да си призная... че също така желая да открия и Валхала. - На лицето на Тува се появи стеснителна усмивка. - Името ми е Скилфингьр, а в „Прозаичната Еда“ се споменава „Скилфингр“, без „ъ“-то. Затова си мисля, че по някакъв начин съм свързана с митологията.
- Явно всичко е нещо повече от обикновен мит - тихо обяви Еди.
Нина все още искаше да разбере причината за реакцията на съпруга си, когато се спомена думата „етер“, но реши, че може да го стори по-късно. Вместо това се обърна към Тува:
- Това е чудесно. Ще се върнем в хотела и ще се свържа с Ню Йорк, за да уредя някои неща, след което можем да започнем работа. Надявам се бързо да стигнем до истината.