- Аз също - отвърна шведката. - С такси ли ще се приберете?
Нина се изправи и облече палтото си.
- Абсолютно. Не искам да вървя в това време!
- Слабачка - каза Еди и докато ставаше от стола, пропъди разсеяната си физиономия.
Тува взе своето палто.
- Ще ви повикам такси и ще ви изпратя до него. Вие не харесвате студа, а аз не искам да ви оставям да чакате сами навън!
Жената проведе кратък телефонен разговор, след което триото измина същия път през музея до изхода.
- Щом си успяла да организираш разкопки, то значи, си толкова археоложка, колкото и историчка - каза Нина.
- Върша и двете неща - отвърна Тува, което предизвика смеха на Еди, който бързо беше възнаграден с раздразнен поглед от страна на съпругата си. - В един идеален свят щях да съм и двете, но времето никога не ми стига. Особено когато се родиха децата ми.
- Имаш деца? - учуди се Чейс.
- Две момчета. Е, вече са мъже, и двамата пораснаха. Беше ми трудно да продължа да работя, когато се появиха на бял свят, но в крайна сметка успях благодарение на съпруга ми, Бог да поживи душата му. Обичам много синовете си, но историята ми е страст от дете, така че да я изоставя, щеше да е равносилно на това, да се откажа от част от себе си. Знаете ли какво имам предвид?
- Да, знам - отвърна Нина, замислена.
- Съумяла си да запазиш кариерата си и да имаш деца в същото време - каза Еди и погледна многозначително към съпругата си. - Значи, е възможно.
- О, да. Ако нещо е изключително важно за теб, винаги ще намериш време за него - дори и да има други неща, които също са важни! Ако съм научила нещо за живота, то е точно това.
- Чу ли, любима? - Еди ръгна Нина в ребрата. - На мен ми се струва, че съветът е доста добър.
- Определено е нещо, върху което да помисли човек - отвърна му Уайлд с топла усмивка на лице.
Стигнаха до главния вход. Тува надникна през стъклените врати.
- Мисля, че таксито ви е тук - обяви шведката, когато видя тъмносин мерцедес да отбива в края на площада.
- Благодаря ти - каза ѝ Нина. Тя и Еди излязоха навън. - Ох, мамка му! Замръзвам. - Уайлд се сви още повече в палтото си.
- Трябва да посетите страната, когато наистина е студено - каза Тува развеселена. - На теб не ти ли е студено, Еди?
- Имам магическо яке - ухили се насреща ѝ мъжът. Пред тях едно черно ауди спря рязко зад таксито им. Двама мъже с черни палта и бейзболни шапки излязоха от задната му част, а трети слезе от пътническото място отпред. - Помага ми, когато...
За втори път този следобед Нина видя как настроението на съпруга ѝ се смени рязко.
- Еди? Какво...
Чейс вече беше заел отбранителна поза, дясната му ръка инстинктивно се стрелна към якето за оръжието, което, за съжаление, не беше там.
- Нина, Тува... бягайте!
Вече беше прекалено късно.
Приближаващите мъже също бъркаха под палтата си, но за разлика от Еди те разполагаха с оръжия. Три пистолета се появиха на бял свят. Единият мъж изкрещя нещо на шведски. Нина не разбираше думите, но прозря значението им: Не мърдайте! Двама от колегите му държаха оръжията си, насочени към Чейс и Уайлд, докато той сграбчи изплашената Тува и навря дулото на пистолета си в ребрата ѝ.
Една случайна минувачка стана свидетел на суматохата - и на оръжията. Тя се разпищя и по този начин предупреди хората наблизо за заплахата. Очите на шофьора на таксито се ококориха срещу нападателите, кракът му настъпи педала на газта до долу и превозното средство се изпари по най-бързия начин.
- Хей! - изкрещя Еди на третия човек, който влачеше Тува към черното ауди S4. - Пусни я!
- Млъквай и стой мирен! - излая единият от спътниците му и размаха пистолета си пред йоркширеца. Партньорът му стори същото към Нина и жената се уплаши.
Тува изпищя, краката ѝ се тътреха в снега, докато похитителят ѝ я влачеше през площада. Двигателят на аудито изрева, шофьорът сигнализираше на другарите си да побързат. Мъжът, който държеше Уайлд на мушка, каза нещо - може би на руски, помисли си тя - на спътника си и отиде да помогне на третия да натикат пленничката в автомобила.
- Да не сте мръднали! - предупреди ги последният останал мъж, размахваше пистолета си ту към Еди, ту към Нина. Той тръгна заднешком, като рискува един поглед към колата, за да се увери, че разстоянието е прекалено голямо, за да може Чейс да го догони. - Мръднете ли, убивам ви!
- Просто я пуснете и никой няма да бъде наранен - каза Нина, страхуваше се повече за Тува, отколкото за себе си. Ако руснаците искаха да убият нея и Еди, вече щяха да са го сторили, но не искаше и да си помисля какво бяха приготвили за жертвата си.