Официалното обозначение на този товар беше АН602. По време на разработването и конструирането му обаче бе получил псевдоним.
Цар Бомба. Императорът на разрушението.
Осем метра по дължина и близо два метра в диаметър, „Цар Бомба“ тежеше почти двайсет и седем тона. Това я правеше най-голямата бомба, създавана някога, три пъти по-тежка от английската Grand Slam, използвана през Втората световна война, но размерите ѝ въобще не бяха единствен индикатор за разрушителните ѝ способности.
„Царят“ беше водородна бомба, най-могъщата от всички.
Ядреното оръжие, с което беше унищожена Хирошима, разполагаше с шестнайсет килотона експлозивна сила - това се равняваше на 16 000 тона тротил. Бомбата, която дванайсет дни по-късно беше пусната над Нагасаки, имаше двайсет и един килотона заряд. Първата водородна бомба, детонирана от САЩ през 1952 година, разполагаше с експлозивна сила над десет мегатона - десет милиона тона тротил.
„Цар Бомба“ продължаваше да е най-мощната бомба, създавана някога.
Беше толкова мощна в действителност, че в последния момент я бяха настроили да стовари само половината от максимума си, за да се сведе до минимум радиацията. Детонацията на „само“ петдесет мегатона пак си беше десет пъти повече от цялата комбинирана мощ на всички експлозиви, използвани по времето на Втората световна война - включително и тези за Хирошима и Нагасаки.
Това беше бомба, проектирана да унищожава цели градове. Настоящата ѝ цел обаче беше много по-специфична.
Тя беше мястото, на което се намираше древен скандинавски рунически камък.
* * *
Волков дръпна ръкава си, за да погледне колко е часът. Беше 11,25. Ако времето не се променеше, щеше да стигне до чакащата ги лодка по пладне, а вече щеше да е нощ, когато се добере до сушата, но това не беше от значение. Неговият контакт в ЦРУ щеше да го очаква, откъдето щеше да започне пътуването му към Запада, където го очакваше съпругата му.
Възможността да не успее да осъществи плановете си също изникна в главата му. Затова той беше оставил писмо на Галина, което тя трябваше да отвори само при потвърждение от страна на ЦРУ, че е мъртъв, с изрични указания какво да прави оттук нататък. Имаше тайни, които пазеше даже и от нея. Надяваше се съпругата му да го разбере защо беше сторил всичко това... но дори и да не можеше, заровете вече бяха хвърлени. Независимо дали успееше да отиде при нея, или не, тя щеше да научи за стореното от него. Писмото беше неговото разкритие, неговото прощаване.
Неговото извинение, провикна се една част от ума му, но той побърза да изгони мисълта. Беше сторил необходимото за своята работа.
Забеляза, че Сурнин отново се е загледал на северозапад - не, като че ли сега гледаше пò на запад. Това означаваше, че бомбардировачът идва от посоката на океана.
Бомбардировка? Изгони и тази идея. Ядрените тестове бяха постоянен бич за работата му в комплекса, целият персонал трябваше да се евакуира предния ден и можеше да се завърне не по-рано от една седмица, едва когато радиационните нива в района бъдеха обявени за безопасни. Висшите служители биваха уведомявани за предстоящите изпитания предварително; ако такова беше планирано, той щеше да знае за него.
Волков се надвеси над рамото на Сурнин. Облаците над главите им продължаваха и над океана и представляваха непробиваем сив щит, който щеше да скрие рибарската лодка от очите на онези, които идваха със самолета. Нямаше да бъдат забелязани от летателния апарат.
* * *
В слушалките на пилота се разнесе глас:
- Една минута до изстрелване. Потвърдете готовността си.
- Потвърждавам - отговори майор Андрей Дърновцев, хладният професионализъм в гласа му прикриваше безпокойството, което се криеше в него. Двата екипажа, на Ту-95 и на по-малкия Ту-16, който служеше за наблюдение и летеше близо до другия летателен апарат, бяха доброволци - много ясно им беше обяснено, че има голяма вероятност да не се завърнат по домовете си. На теория максималната скорост на самолетите „Туполев“ щеше да им позволи да се оттеглят на безопасно разстояние за много кратко време... но теорията и практиката бяха две много различни неща.
- Съобщението е получено - дойде отговорът. - Петдесет секунди до изстрелване. Скоростта на вятъра и пътят ви за изтегляне остават непроменени. - Последва пауза, след което долетя: - Успех.
Дърновцев не отговори, вместо това провери инструментите и се приготви да действа. Същинското освобождаване на бомбата беше контролирано от земята; неговата работа бе да закара самолета над точно определена точка и да отчете преобладаващите въздушни течения, за да може „Цар Бомба“ да се приземи възможно най-близо до целта си. Ядреното оръжие можеше да унищожи град с размерите на Ню Йорк, така че мъжът недоумяваше защо господарите му в Кремъл държаха тяхното супероръжие да удари строго определено място. Навярно това беше демонстрация към Запада за прецизност и могъщество, предположи пилотът.