- Това може да се окаже в наша полза - заяви Чейс. - Ще ни осигури прикритие и особено ако е силна, ще накара лошите момчета да се скрият на сухо. - Англичанинът вдигна поглед към балдахина от дървесни корони. Времето определено започваше да се променя, знойната тропическа жега отстъпваше, небето се изпълваше с облаци, а вятърът започваше да духа по-силно. Бурята трябваше да се разрази след около два часа, ако следваше прогнозата, а най-лоша щеше да стане след още час. - Но, да, ще държа очите си отворени.
Продължиха на юг, Съливан постоянно проверяваше картата си. Теренът беше мъчен, почти нямаше равно място на него. Самата джунгла също допринасяше за забавянето им - нямаше пътеки, а гъстите шубраци трябваше да бъдат сечени от време на време. Всички членове на групата не за първи път изпълняваха мисия в подобни условия, така че приемаха препятствията и бавното си придвижване като нормално стечение на обстоятелствата.
Имаше нещо в тази джунгла, което я отличаваше от другите, в които Чейс беше стъпвал. Не можеше да се отърве от това неизменно лошо предчувствие - че смъртта е навсякъде около тях. Част от някогашния хошимински път беше преминавал през този участък от страната по време на войната, по него се бяха осигурявали провизии за северновиетнамските войници и за южната част на държавата, в резултат на това целият район е бил обект на хербицидна атака от страна на американските сили, за да се убие всякаква растителност и да се унищожат укритията на врага. Макар околността да се беше възстановила сравнително добре след над три десетилетия, околността беше пълна с мъртви дървета - гниещи паметници на някогашната химическа война. Англичанинът не беше човек с развинтено въображение, но не можеше да отрече, че се чувства неудобно в тази отровена земя.
След два часа светлината беше намаляла значително, и то не само заради приближаващата нощ.
- Вятърът сериозно се усилва - каза Ломакс. Над главите им бяха надвиснали заплашително гъсти облаци. - Така като гледам, бурята ще ни застигне съвсем скоро.
- Напълно съм съгласен - отвърна Съливан. - Бих казал, че разполагаме с не повече от десет минути, преди дъждът да ни връхлети. Може би сега е моментът да си облечете подходящи дрешки.
- Аз съм навит - каза Чейс, свали раницата от гърба си и извади от нея найлоново пончо с качулка и с камуфлажна окраска. - Макар че, ако бурята се обърне на тайфун, ще се намокрим, въпреки екипировката.
- Ще взема да си разквася малко устата - заяви Кастил, навлече своето пончо, след което извади найлонова торбичка от раницата си.
Чейс въздъхна.
- Какъв странен плод си си донесъл този път, Хюго?
Съливан се дръпна на една страна и направи физиономия.
- Дано не е дуриан18. Мирише като задника на шимпанзе.
- Ах, и вие, хора - отвърна Кастил с престорено презрение. - Никога не искате да пробвате нови неща. Не, не е дуриан. Лонган19 е. - Белгиецът извади един от кръглите плодове от торбата, натисна го, за да разкъса кората, под която се разкри блед, приличащ на око плод. Мъжът го лапна и задъвка. - Превъзходно.
- Аз предпочитам да се придържам към златна превъзходна20 - каза Чейс, с което си заслужи презрително изсумтяване от страна на приятеля си.
Риос провери картата си.
- Ако бандитите оперират в този район, къде биха се скрили?
Другите се присъединиха към него.
- Ако са тъпи - започна Хойт, - ще са в тази долина тук. - Мъжът посочи точката, която имаше предвид. - Теренът е гладък и става за лагер - но така ще бъдат лесна мишена.
- Съмнявам се да изкараме чак такъв късмет - намеси се Съливан. - Ако познават добре джунглата, в което не се съмнявам, знаят, че подобно място ще се наводни в сезона на тайфуните. Но... - Мъжът прокара пръста си през картата към една местност над стръмната западна част на долината. - Това място тук е доста по-добро. Земята е почти равна, лесно се защитава - има и пътища за изтегляне, които могат да им влязат в употреба.
Чейс погледна своята карта.
- Ако се промъкнем от този голям хълм в посока северозапад, това ще ни осигури по-висока точка и по-добра видимост.
- В случай че наистина се намират там - отбеляза Кастил.
Съливан погледна към мястото.
- Щом имат затворници трябва да ги държат някъде, така че не може просто да си опънат палатките където им скимне и да се изпарят във всеки един момент. Нуждаят се от пространство, за да си построят истински лагер. - Очите му прескачаха и към други възможности. - Това място отговаря на изискванията. Ако не са там, просто ще продължим с претърсването - но това е основната ни цел за момента.
Хойт повдигна автомата си.