- Добре. Да отиваме там и да им сритаме задниците.
- Минимална сила - напомни му Съливан, беше сериозен. - Искам всичко да мине по мед и масло, ако е възможно.
- Ти си шефът - меко отвърна американецът, но не свали оръжието си.
Чейс извади компас.
- Трябва да вървим оттук - каза той и посочи в посока югоизток. - Пътят е около километър и половина, но докато стигнем, вече ще се е мръкнало.
Кастил погледна нещастен към люлеещите се дървета.
- Също така бурята ще ни е застигнала дотогава.
- Още една добра причина да спрем на бърборим и да почнем да вървим - каза Съливан. - Хайде, движение.
* * *
Малко след това заваля.
Дори балдахинът от клони не можеше да предпази хората на Съливан от този потоп. Засилващите се ветрове разтваряха короните над главите им и пропускаха проливния дъжд през тях. Почвата бързо се превърна в кал, която полепваше с всяка стъпка по ботушите им. Последните остатъци от дневна светлина също се изгубиха и в джунглата се спусна пълен мрак. Макар че очите на наемниците бързо привикнаха с тъмнината, мъжете се видяха принудени да забавят още повече крачка, всяка стъпка можеше да се окаже фатална по този неравен терен.
Чейс прескочи един наклон и едва не падна, когато ботушът му срещна малко ручейче с вода, което беше втечнило горния слой на почвата. Успя да се задържи на крака в тинята, но знаеше, че трябва да бъде по-внимателен.
- Добре ли си? - попита го шепнешком Кастил зад него и вдигна ръка, за да предупреди останалите да спрат.
- Да - отвърна Чейс. - Гледайте си в краката, доста вода се стича надолу по хълма.
- Ако продължава така, има вероятност от кално свлачище - предупреди ги Съливан. - Всички стойте близо до онези големи скали ей там. - Мъжът посочи към някакви измити от дъжда очертания, които се намираха под пътя, на който бяха.
Еди тъкмо щеше да поеме отново напред, когато забеляза раздвижване пред себе си в далечината. Вдигна високо ръка - сигналът за потенциална заплаха. Другите мъже на мига се приведоха и се хванаха за автоматите.
- Какво има? - изсъска Кастил.
- Видях нещо. - Англичанинът прикри очите си, за да ги предпази от дъжда, и се загледа внимателно в мястото, където забеляза движението. За няколко секунди не видя нищо друго освен неясните очертания на дърветата, които се поклащаха в мрака... тогава онова нещо се появи отново.
Светлина. Беше слаба, но в гъстата тъмнина изпъкваше като фар. Тя подскачаше между дърветата, след което отново се изгуби зад стволовете им.
Чейс нямаше нужда от допълнителни наблюдения. Единственият човек, който щеше да се разхожда в джунглата през нощта и с надвиснал над главата му тайфун, можеше да е само часови.
- Това е фенерче - прошепна Еди на Съливан, който тихомълком се беше промъкнал до него. - Открихме ги.
Новината наелектризира настроението в групата. До този момент наемниците бяха в режим на готовност, но сега застанаха нащрек и се приготвиха за действие. Хойт изплю влажната си цигара и я стъпка с ботуша си.
- Добре - каза Съливан, когато фенерчето отново заигра в далечината, - часовият се намира на двеста метра пред нас. Ще останем на това ниво и ще скъсим разстоянието наполовина, за да получим по-добра видимост. Няма да се приближаваме повече, докато не разберем с колко души си имаме работа и къде точно се намират. Разпръснете се на пет метра един от друг. Еди, ти водиш.
Чейс окачи автомата на рамото си, приклекна почти на четири крака и се запромъква бавно. Кастил изчака англичанинът да се отдалечи на необходимото разстояние и го последва. Другите мъже сториха същото, най-отзад остана Хойт.
През това време Еди вече беше изминал петдесет метра и бе забелязал други признаци на живот. Фенерчето определено принадлежеше на часови, който ходеше напред-назад по виеща се пътека. Имаше поне още един пазач в далечния край, с който покриваха периметъра. В този кръг Чейс видя още светлини. С приближаването му постепенно се появяваха нови отблясъци от няколко палатки, в които имаше лампи, а един голям фенер беше окачен на входа на друго укритие.
Еди спря на стотина метра от лагера. Оттатък палатките имаше някаква постройка, приличаше на барака във формата на куб. Светлината, идваща от нея, се отразяваше в дъжда, който падаше като стена върху подобните на плочи стени. Слабо правоъгълно сияние очертаваше малък прозорец на една от тях. На Чейс укритието не му приличаше на останал от войната бункер, а по-скоро на каравана или на морски контейнер.
Англичанинът имаше по-сериозни притеснения от вида на мистериозната структура. Двамата часови продължаваха да обикалят района, в това време Еди забеляза, че още един мъж се появи от една от по-малките палатки и прекоси целия лагер, за да отиде до най-голямото укритие. Пазачите не бяха единствените будни бандити.