Другите наемници се присъединиха към Чейс. Мъжът ги запозна с наблюденията си.
- Нямам идея какво представлява онази барака - заяви той.
Съливан извади бинокъл и огледа лагера.
- Не мога да видя нищо в този проклет дъжд - измърмори той - Малките палатки биха побрали трима, най-много четирима мъже, ако се натъпчат в тях. Голямата... десет, че дори и повече.
- С колко души си имаме работа, с близо трийсет ли? - попита Ломакс недоволен.
Новозеландецът поклати глава.
- Съмнявам се. Навярно държат заложниците в голямата палатка - много по-лесно е да ги пазят, когато всички са на едно място. Те са осем души.
- В такъв случай остават двайсет и двама срещу шест. Пак не ми се нрави подобен вариант.
- Изненадата е на наша страна - отбеляза Хойт. - Можем да отстраним повечето от тях, преди въобще да са разбрали, че сме тук. Ако се наложи - добави мъжът, когато видя намръщената физиономия на Съливан.
- Ако хуманитарните работници са в голямата палатка, мисля, че можем да стигнем до тях, без да бъдем забелязани. - Чейс посочи към едно тъмно петно между укритията и пътеката, по която вървеше единият от часовите. - С добре премерени действия ще се скрием в храстите и ще минем периметъра, а когато този пазач се отдалечи от нас, ще се промъкнем точно зад палатките.
- По един и същ маршрут ли върви всеки път? - попита Кастил.
- Откакто го наблюдавам - да. Навярно си е направил пътека, от която не би искал да се отклони в тази тъмница.
Риос прехапа устната си.
- Трябва да сме сигурни, че заложниците са там. Ако нападнем и тях ги няма...
- Прав си - съгласи се Съливан. - Също така имаме нужда от информация срещу колко точно хора сме изправени. Някой от нас трябва да разучи.
- Аз ще го направя - веднага се обади Хойт.
Съливан го дари с непроницаемо изражение, след което поклати глава.
- Еди, Мак ми каза, че имаш наскорошен опит от операции в джунгли и освобождаване на заложници. Прав ли съм?
- Ако за наскорошен опит имаш предвид преди две години, то, да, прав си - отвърна Чейс.
- Мислиш ли, че можеш да се промъкнеш, без да те забележат?
Англичанинът огледа отново лагера, прецени разстоянията, възможните пътища за проникване и оттегляне, маршрута на часовите...
- Да, мога да се справя.
- Добре - каза Съливан. - Хюго, ти си с мен - ще отидем до онези скали и ще го прикриваме. Останалите, стойте тук и си дръжте очите отворени.
Ломакс, Риос и Хойт кимнаха, след което се разделиха и заеха позиции, от които можеха да наблюдават случващото се долу и имаха възможност за чиста стрелба. Другите трима мъже тръгнаха предпазливо надолу по склона към скалите. Кастил и Съливан се спряха, за да огледат палатките, а Чейс се приготви да продължи.
- Успех - пожела му новозеландецът.
- Бори се до края, Едуард - добави Кастил.
- Винаги го правя - отвърна Еди, кимна на приятеля си, преди да се свлече на земята и да запълзи между растителността.
Обърна се бързо назад - двамата мъже се намираха на пет метра от него, но не бяха нищо повече от сенки, а тримата на върха на склона бяха невидими, скрити от мрака и дъжда. Нямаше да им е проблем да останат незабелязани от бандитите.
Както нямаше да е проблем за него да намери похитителите. Часовият не правеше никакви опити да се скрие, светлината на фенерчето му се виждаше ясно, мъжът не изглеждаше никак внимателен. Лъчът на осветителното устройство прекарваше повече време насочен в земята, отколкото в недрата на джунглата. Това нямаше значение, Чейс замръзна веднага щом стигна до пътеката на пазача.
От своето скривалище, залегнал под провисналите клони на някакво огромно растение, Еди наблюдаваше мъжа, който мина на около пет метра от него. Бандитът носеше дълъг дъждобран и широкопола шапка в цвят каки, водата шуртеше и от двата му аксесоара. От изражението на лицето му на светлината на фенерчето личеше, че човекът не изглеждаше никак щастлив, че е бил назначен за часови.
Светлината също така разкри и оръжието, окачено на рамото му. То беше „Калашников“, което не беше никаква изненада за Чейс...
Изненадата за него беше типът „Калашников“. Специалното му обучение в САС го беше научило да разпознава оръжията от пръв поглед, така че късото дуло му подсказваше, че това е автомат АКС-74У, скъсената версия на АКС-74. Този модел бе компактен и предназначен за операции, в които се изискваше добра мобилност, за сметка на обхвата и огневата мощ, използваше се предимно от специалните служби. Не беше от оръжията, които често се срещаха в ръцете на бандитите в джунглите. Очакваше нещо подобно на неговия застаряващ АК-47.