Англичанинът изчака триото да се върне при палатките, преди да продължи с разузнаването. Не след дълго достигна бараката. Изкачи металните стъпала до вратата.
Внимателно опита дръжката. Тя поддаде. Чейс вдигна оръжието си, отвори вратата и бързо се вмъкна вътре.
Нямаше представа какво ще открие там, но въпреки това остана шокиран при гледката, която се разкри пред очите му.
Стъклена преграда разделяше бараката на две. Тясната част, в която се намираше Еди, приличаше на галерия, място, където хората можеха да наблюдават какво се случва от другата страна.
Медицински експерименти.
Чейс забеляза последната пленничка. Веднага позна младата блондинка от снимката, която Лок му беше показал - това беше Наталия Пьолтл, дъщерята на американеца. Момичето спеше - навярно беше упоено, няколко интравенозни системи се подаваха от голата му ръка. По кожата му имаше синини, там, където бяха забивани още игли. Пьолтл беше облечена единствено в бяла операционна пижама, която като че ли бе направена специално за нея; коремът ѝ беше покрит с парче плат, пристегнат с лента велкро, под него личаха превръзки. Силната синьо-бяла светлина идваше от няколко кръгли лампи на тавана и осветяваше жертвата като някакво животно на масата на препаратор.
На Еди започна да му се повдига, но той запази самообладание и огледа останалата част от помещението. В единия ъгъл имаше голям неръждаем шкаф, който приличаше на хладилник; може би служеше за съхранение на проби? Другият ъгъл приютяваше малка метална мивка, остъклените рафтове до нея съдържаха блестящи хирургически инструменти и колби с различни химикали. Върху един шкаф с чекмеджета, който се намираше до операционната маса, стоеше лаптоп.
Каквото и да се случваше тук, беше ясно, че не ставаше въпрос за случайно отвличане от бандити. Някой бе хвърлил много усилия, за да се докопа до Наталия.
Получаването на отговор на въпроса кой беше този някой, можеше да почака. Пьолтл не беше единствената пленничка. Основен приоритет пред Еди бе да се върне при Съливан и да запознае екипа със ситуацията.
Чейс се пребори с желанието си да освободи младата жена и да я отведе на сигурно място, след което отвори едва вратата. Проливният дъжд продължаваше да държи похитителите на момичето по палатките им.
- Съвсем скоро ще се върна за теб - обеща Еди на спящата Наталия и се измъкна от бараката.
7.
Швеция
Еди натисна още повече педала на газта и изпрати туизито на юг по булеварда след похитителите на Тува. Доста пред тях аудито направи рязък завой надясно. Чейс погледна към спидометъра и се опита да прецени колко време ще му отнеме, докато стигне до разклонението. За един момент му се стори, че малката кола е изключително бърза - след което се сети, че числата отговаряха на километри в час, а не на мили.
- Еди! - изкрещя Нина от задната седалка. - Завий надясно, точно там! - Жената посочи към една улица, която продължаваше на югозапад, докато стискаше айфона си здраво в ръце. На екрана на апарата се възпроизвеждаше 3D карта на Стокхолм. - Това е пряк път, по него можем да ги настигнем!
Чейс направи завоя и вкара туизито в другото платно, за да изпревари една бавно движеща се кола. Пътят беше без изход, в края му имаше дървета, между които се намираше велоалея. Еди се надяваше колата да е достатъчно малка, за да се промъкне по нея.
- Какво има там долу?
Нина завъртя картата.
- Река. Единственият път, по който могат да минат, е покрай нея. Пътят се казва... „Страндвеген“.
Еди натисна клаксона на автомобила, изплашените минувачи скачаха настрани, когато той се отклони по велоалеята. През отворените страни на колата влязоха сняг и киша, които ги изцапаха.
- Къде отива този път?
- Откъде, по дяволите, да знам? Никога не съм била тук!
Въпреки това идеята ѝ да използват прекия път беше добра. Аудито мина точно пред тях и продължи на запад по протежението на реката. Чейс още натискаше клаксона, когато излезе на друг широк булевард. Трамвайни линии бяха обрамчили всичките платна, в средата на пътя имаше разделителен тротоар и дълга редица с дървета на него, трамваи кръстосваха улицата в и бездруго натоварения трафик. Аудито беше принудено да се промъква агресивно между колите, за да избегне опасността да попадне в задръстване.