Доста по-малкото рено се промъкваше в пролуките без проблем.
- Вече започвам да намирам смисъл в това чудо - призна си Еди. - Настигаме ги.
Нина наклони картата на една страна, за да добие по-добра представа за онова, което се намираше пред тях.
- Ако не завият в една от страничните улички, ще трябва да продължат надолу по реката още километър. Навярно са се насочили към един от главните пътища извън градаааа! - пропищя жената, когато Чейс прекара колата между два други автомобила на милиметри от тях.
- Другият път не минавай така!
- Предпочиташ да ги бях ударил ли?
- Предпочиташ аз да те ударя ли?
- Не съм навит... чакай малко, виж! - Двете платна пред тях бяха пълни с неподвижни превозни средства, а трамваят в третото запушваше единственото отворено пред похитителите авеню. Стоповете на аудито светеха. - Заседнали са.
- Май не са - каза Нина, когато автомобилът даде пълна газ, избута една по-малка кола от пътя си и прекоси линиите точно зад трамвая и мина през разделителния тротоар. Един мъж, който вървеше по него, отскочи от пътя ѝ, колата отклони рязко в последния момент, за да го избегне. Аудито премина бордюра от другата страна и отново се заплъзга в посока запад - с тази разлика, че сега се намираше в насрещното движение.
Еди се възползва от ниската част на бордюра, където прекосяваха пешеходците, за да преодолее залесения централен разделител. Запромъква се между дърветата, преди да се озове на празното платно от другата страна, предназначено за автобуси и трамваи. Шофьорът на аудито се опита да пресече пътя и да излезе на празното пространство пред тяхната кола, но не успя да намери достатъчно голяма пролука между преминаващите коли, за да го стори. Разярен от неуспеха си, мъжът зави в другата посока и подкара автомобила по павиран път по крайбрежната линия, през цялото време надуваше клаксона и присвяткваше с фаровете. Изплашените пешеходци бързаха да се махнат от пътя му.
- Господи! - възмути се Нина, когато руснаците завиха. - Някой ще бъде убит!
- Да, навярно ние! - отговори Еди притеснен. Платното, на което се намираха, вече не беше празно, пред тях светеха фаровете на трамвай - и приближаваха с обезпокоителна скорост. Бордюрът отдясно беше достатъчно висок, за да се преобърне малката кола, ако англичанинът се опиташе да мине през него, но връхлетеше ли върху насрещното движение, щеше да е още по-опасно...
Нямаше време. Трамваят беше изключително близо.
Чейс зави наляво.
Нина изпищя, когато релсовата машина премина отдясно на тях, всичко от другата им страна се размаза, когато Еди яхна вълната и се озова на разделителната линия между двете платна. Шофьорът на автомобила срещу тях инстинктивно зави, за да избегне челния удар, двете коли ожулиха страните си, разнесе се пронизителен стържещ метален звук. Движението зад тях рязко спря, зазвучаха клаксони и удари на броня в броня.
Трамваят премина и Чейс веднага се върна на празното платно. Съпругата му го удари по рамото с юмрук.
- Казах ти да не правиш така!
Еди не ѝ обърна внимание, търсеше похитителите на Тува. Черното ауди продължаваше да се движи по павирания път. С доста по-бавна скорост, за да не удари някой от пешеходците. Това подсказа на Еди, че мъжете не бяха тотални изверги, стремяха се да избегнат косвените жертви сред невинните жители на града.
Това съвсем не означаваше, че Скилфингър беше в безопасност. Чейс подкара туизито с максималната му скорост, макар тя да не беше много голяма - беше достатъчна в този момент, за да настигне похитителите.
- Какво ни чака отпред? - провикна се англичанинът към съпругата си.
Нина увеличи картата.
- Прилича ми на голямо кръстовище. Ако искат да напуснат града, трябва да продължат напред... - Жената млъкна. - Чувам сирените на ченгетата!
Еди също ги чу малко по-късно. Погледна към аудито. Булевардът, по който караха, свършваше. След него пътят се разделяше като вилица, всеки ръкав беше осеян с пулсиращи сини светлини.
Не всички пътища за бягство пред похитителите бяха отрязани. Вляво от тях имаше тесен залив, около който бяха акостирали малки развлекателни корабчета, по края му се извиваше в полукръг друг път. Руснаците също го бяха забелязали, единият от силуетите в колата жестикулираше енергично. Автомобилът продължи, зави покрай малкото пристанище, преди най-накрая да успее да слезе от тротоара и да се включи в пътя, на косъм от катастрофата.
Еди прекара малкия автомобил между пъплещите коли наоколо и ги последва.