- Накъде води този път? - попита той.
Нина бързо провери на картата.
- Казва се „Ниброхамнен“ и води до... никъде! - Екранът на смартфона показваше, че едната страна на улицата продължаваше покрай силно застроена площ, а другата следваше реката, откъдето водеше отново до главния път. - Ако караме напряко, ще ги настигнем!
Аудито се отдалечаваше бързо по бреговата линия. Явно беше, че шофьорът му също не бе запознат със сложната география на Стокхолм. Еди погледна назад, изви автомобила на една страна и спря. Полицейските коли се опитваха да си проправят път през трафика, но не постигаха особен успех.
- Откъде можем да минем напряко?
- От ей там долу! - Нина посочи вдясно. Между бледа каменна сграда, от която висяха банери, на които пишеше „Мусиколиска“, и огромен хотел се намираше тесен път.
Еди видя предупредителния знак в началото му.
- Влизането е забранено - еднопосочна е.
- Тази улица е единствената ни възможност. Иначе няма да можем да настигнем похитителите. - Преднината на аудито растеше. Още няколко секунди и щеше да се изгуби зад крайречния завой.
Еди опита да обърне, но видя, че и двете платна са блокирани от други коли, които чакаха на светофарите. Това не бяха автомобили, покрай които можеше да се промъкне с туизито. Единият беше камион за боклук, а другият снегорин, двете метални туловища заемаха цялата площ на уличката. Мантинелите отстрани не позволяваха на Чейс да подкара превозното си средство по тротоара.
- Уха! Няма как да минем. - Англичанинът бързо върна реното на „Ниброхамнен“.
Руснаците се бяха скрили от поглед.
- Изгубихме ги! - констатира ужасена Нина.
- Не, въобще не сме - настоя Еди. Насочи превозното им средство по улицата покрай покрития с бръшлян хотел „Радисън“, след което рязко спря. Колата им се приплъзна на една страна и застана точно срещу главния вход на сградата.
- О, даже не си го и помисляй... - простена Уайлд.
- О, даже си го помислих! - Чейс настъпи педала на газта до долу. Туизито подскочи върху ниския бордюр и мина през вратите към лобито на хотела.
Гостите запищяха и се опитаха да се махнат от пътя, малката количка свистеше покрай тях. Еди натискаше клаксона постоянно.
- Разкарайте се от пътя! - Една възрастна двойка беше прекалено бавна и объркана, за да успее да реагира навреме, и това принуди Еди да се отклони от пътя си. Мокрите гуми на автомобила се плъзнаха по теракотения под, той се удари в една маса и я запрати на една страна заедно е лампата върху нея, преди англичанинът да успее да го овладее. - Хайде де, размърдайте си задниците!
- Много съжалявам - извиняваше се Нина на гостите на хотела.
Последваха още викове и крясъци, когато малката количка продължи да кара през лобито. Рецепцията се откри пред погледа на Чейс, служителите зяпнаха, когато видяха какво се е насочило към тях. Англичанинът направи нов рязък десен завой, заобиколи ъгъла и разпиля нечий багаж.
- Надявам се да има изход от тук - каза той.
- О, сега ли се сети да мислиш за това? - излая Нина.
- Познаваш ме от шест години. Кога съм мислил за каквото и да било предварително?
- Ако имаме деца, ще трябва да започнеш да го правиш! - Жената забеляза един знак на стената със стрелка, която сочеше надясно. - В края на този коридор има изход.
- Този път ще ни изведе до мястото, от което влязохме - възрази Еди. Видя двойка врати пред себе си и се насочи към тях, като отново занатиска енергично клаксона. - Тази възможност ми се струва по-добра.
- Не, недей! - Беше прекалено късно, за да спира. Нина се подготви за удара...
Малкият автомобил изблъска вратите, като едва не изкърти едната от пантите ѝ. Сервитьорите се дръпнаха стреснати на една страна, чиниите от таблите им се разлетяха наоколо. Двойката беше влязла в ресторант, който някога е бил двор, сега беше покрит със стъклени плоскости вместо таван. Хранещите се в заведението хора подскочиха, стреснати от неочакваното нахлуване.
Еди се промъкваше ловко между масите.
- Къде е проклетият изход? - Големи участъци от стената бяха покрити с черни завеси. Най-накрая мъжът забеляза един светещ знак, който се подаваше измежду пердетата и се насочи към него.
- Не ни обръщайте внимание - каза Нина, засрамена от изумените погледи на посетителите на ресторанта. Някои от тях я бяха разпознали: все пак тя беше публична фигура. - Мамка му! За пореден път ще вляза във вестниците.
- Мислех си, че вече си свикнала с всичко това. Извинете ме - добави Еди и натисна клаксона, за да накара един сервитьор да се разкара от пътя му. Мъжът режеше печено върху малка масичка за сервиране; на Чейс му хрумна една идея и когато мина покрай човека, взе от ръцете му големия нож.