- Какво правиш? - попита Нина.
- Планирам! - Еди заклини ножа до седалката и се насочи между завесите към изхода. За негово облекчение, вратите бяха летящи, колата ги отвори и мина през тях. Пред очите му се откри дълъг коридор. Чейс настъпи педала на газта. - Къде ще излезем?
- Не мисля, че приложението показва вътрешностите на сградите - оплака се жената и провери екрана на айфона си отново. - Чакай малко... този коридор изглежда достатьчно дълъг, за да ни изведе в другия край на хотела... - Нина завъртя изображението, за да придобие по-добра представа за сградата. - Отзад има паркинг. Ако успеем да излезем на него и завием надясно, ще излезем на онази еднопосочна улица.
Еди отново натисна клаксона и още служители на хотела се разбягаха, когато реното влезе в друго лоби в задната част на сградата. Огромна арковидна двойна врата водеше навън. Един мъж с табелка на костюма си се забърза към изхода, като че ли искаше да им препречи пътя, но когато автомобилът не показа никакви признаци, че ще намали, човекът просто отвори вратите, за да ги предпази от потрошаване.
- Благодарско, човече - провикна се Чейс, когато мина покрай служителя.
Излязоха навън и ги лъхна леденият стокхолмски въздух. Павираната зона между двете крила на хотела наистина се оказа малък паркинг, една порта водеше до някакъв път. Еди мина през нея, зави надясно и веднага след това наляво, за да излезе на еднопосочната улица, към която се стремяха. Изсвистя опасно покрай преминаващите автомобили.
- Добре, а сега накъде да карам?
- Право напред - отговори Нина. - Ако онези следват крайбрежната линия, ще се озоват вляво от нас.
Чейс кимна.
- Надявам се все още да сме пред тях. - Дясното платно беше чисто откъм коли и англичанинът се премести в него. Наближаваха едно оживено кръстовище, намиращо се в единия край на мост над реката. Автомобили и автобуси идваха от всички посоки.
Не се чуваха сирени - нито пък изнервени мелодии от клаксони. Похитителите още не бяха минали оттук. Не можеше да са далеч, скоро щяха да се появят - развиваха доста по-добра скорост от тяхното електрическо туизи. Еди се съсредоточи и с пълна газ се стрелна през улицата към крайбрежната линия.
Сега вече чу клаксони, които свиреха в някакъв свиреп синхрон.
- Ето ги, идват! - провикна се Нина, когато видя лъскавата черна кола да се прокрадва между другите автомобили точно към тях.
- Дръж се здраво! - предупреди я Еди и се шмугна през платната, за да пресече пътя на аудито. Двете коли бяха много близо една до друга, двигателят на немската машина ревеше. Чейс взе ножа, точно когато другото превозно средство ги връхлиташе.
Малкото туизи беше достатъчно атрактивно, за да се запечата в ума на похитителите. Шофьорът се изненада, когато го видя, но бързо се опомни и рязко насочи автомобила си към него. Еди завъртя волана, за да избегне сблъсъка. Предницата на аудито остърга подобното на спасителна капсула превозно средство.
- Мамка му! - изкрещя Нина, когато руснакът обърна колата и се насочи към тях в нов опит да ги изблъска от пътя.
Съпругът ѝ не се безпокоеше толкова много от шофьора, колкото от мъжа до него. Предното стъкло на автомобила се смъкна надолу, от него се появи оръжие, насочено към тях...
Еди наби спирачка... и вкара ножа в задната гума на аудито, изстрелът премина над него.
Острието се заби в колелото и ръката му за миг беше захваната от въртенето на гумата - почувства силна болка. По-голямата кола се завъртя и запрати по-малката на една страна... повредената гума се пръсна и изгърмя подобно на изстрел.
Руснакът се опита да овладее колата, но дори и подобен модел със задвижване на четирите гуми, не можеше да се справи с мократа настилка. Мъжът в мястото за пътника беше захвърлен навън, той изтърва оръжието си. Опита се да се върне обратно в колата... но изкрещя, когато видя какво го връхлита...
Аудито се удари странично в един съчленен автобус. Прозорците на леката кола се счупиха и посипаха пътниците със стъкла. Немската машина отскочи назад и замря по средата на пътя. Стрелецът се свлече мъртъв от смачканата страна на колата, лицето и по-голямата част от ръката му се бяха забили в разкъсаната хармоника, която свързваше двете части на автобуса. Другите пътници в аудито се разминаха единствено със замайване от сблъсъка.
Техните преследвачи също не успяха да избегнат катастрофата. Въпреки усилията на Еди да овладее туизито, то се заклати и се обърна...
Англичанинът стискаше здраво волана, а Нина седалката му, докато колата се плъзгаше като шейна по пътя на едната си страна. Удариха се в един бордюр, закръгленият таван на превозното средство пое удара с ужасен вой на смачкана ламарина.