Преминаващите хора се запътиха към тях, за да помогнат, разтревожени лица надничаха във вътрешността на автомобила. Еди потръпна, когато се опита да се движи; болката в лявата му ръка беше подкрепена от силно пулсиране в дясното му рамо, там, където асфалтът го беше ожулил. За щастие, нямаше нищо счупено. Тревожеше се повече за съпругата си.
- Нина! - изпъшка той и се опита да се надигне. - Добре ли си?
- Не, определено не съм! - изрева тя, когато хората ѝ помогнаха да се поизправи. Беше си ударила главата в заледения път и по слепоочието ѝ се стичаше кръв от една рана над него. Притисна с ръка мястото, но съжали, че го стори, нова порция болка заля главата ѝ. - Мамка му, това болеше!
Някой от все по-сгъстяващата се тълпа заговори на английски:
- Ще повикам линейка.
- Зарежи линейката, обади се на ченгетата - заповяда му Еди и се обърна, за да локализира колата на похитителите. Шофьорът се опитваше да се измъкне от нея, беше замаян. - По дяволите! Още мърдат.
- Как е Тува? - попита уплашена Нина, обхващаше я сериозно безпокойство за шведската ѝ колежка.
Еди се измъкна от преобърнатото туизи. Руснаците искаха да извадят Скилфингър от аудито...
Не, по-скоро се опитваха да я извадят. Жената не помръдваше, навярно беше в безсъзнание. Похитителите ѝ не изглеждаха много по-добре от нея. Единият от мъжете заобиколи колата, хвърли поглед към историчката и към тълпата от зяпачи, след което излая някаква команда към спътниците си. Триото заряза Тува и се насочи към парка, намиращ се в северозападна посока.
- Нина, увери се, че тя е добре - каза Еди и хукна, но не след руснаците, а обратно към автобуса, беше забелязал нещо на земята.
- Какво смяташ да правиш? - попита го съпругата му.
- Ще разбера кои са тези момчета - провикна се в отговор Чейс. Стигна до онова, което търсеше - падналото оръжие на мъртвия мъж. Вдигна го. Отне му известно време, докато го разпознае: беше „Вектор СР-1“, мощен пистолет, който се използваше предимно от ФСБ - руските служби за разузнаване, които бяха наследили КГБ. Това доста ясно заявяваше кой точно се опита да отвлече Тува Скилфингър. Но въпросът, който оставаше, беше защо?
Имаше само един начин да разбере. Докато Нина се измъкна от туизито и тръгна към другата кола, Еди хукна след опитващите се да избягат похитители.
Водачът на групата видимо беше ранен, накуцваше, като бягаше, но определено имаше подготовката и волята да преодолее болката. Обърна се, за да погледне зад гърба си, когато стигнаха до входа на парка, и видя, че Еди е по петите им. Излая нова заповед, единият от мъжете замръзна на тротоара и бързо извади оръжието си...
Чейс се хвърли и претъркули зад едно спряло „Волво“ точно когато руснакът откри огън. Жената в колата запищя и се наведе, куршумите се врязваха в превозното ѝ средство.
- Господи! - стресна се Нина, като чу стрелба, и залегна зад аудито. Паниката се беше разнесла сред хората наоколо, пръскаха се като ято уплашени птици. Руснакът продължи да стреля и счупи няколко от прозорците на волвото, след което се обърна да погледне зад гърба си докъде бяха стигнали спътниците му...
Точно такава възможност чакаше Еди.
Англичанинът се изправи и стреля през купето на колата, пред погледа на изпадналата в истерия шофьорка. Две кървави точки се появиха на гърдите на руснака. Той се свлече на земята. Чейс набързо се извини на жената в автомобила и хукна да избие оръжието от ръцете на похитителя, в случай че той все още представляваше заплаха.
Не беше такава, очите му бяха широко оцъклени. Еди изгледа с гневен поглед мъртвия мъж и тръгна след спътниците му.
* * *
Нина наблюдаваше Еди, докато не навлезе в парка, изправи се и надникна в аудито. Скилфингър се беше проснала на задната седалка, не помръдваше.
- Тува? - повика я притеснената американка и посегна към врата ѝ, за да провери пулса. - Добре ли си?
За момент не почувства нищо... след което усети слаб, но постоянен ритъм. Тува реагира на допира, стресна се и изстреля нещо на шведски.
- Всичко е наред, всичко е наред! - успокои я Нина. - Тръгнаха си.
Историчката се вторачи в нея, все още беше уплашена.
- Кои бяха тези? Какво искаха от мен?
- Нямам представа, но сега си в безопасност. Полицията е на път. Добре ли си?
Тува се изправи и сложи ръка на главата си.
- Така... така мисля. Ударих се, когато катастрофирахме... - Жената видя раната на Нина. – Oj here Gud!21 Ранена си!
- Ще оживея - отвърна Уайлд през стиснати зъби.