- Еди как е? Добре ли е и той?
- Надявам се. - Нина Уайлд се обърна, за да види как съпругът ѝ преследваше похитителите в парка.
* * *
Чейс прескочи една малка ограда, мина напряко през някаква цветна леха, покрита със сняг, преди да излезе на голяма пътека. Двамата руснаци се намираха на около петдесет метра пред него, бяха минали покрай една голяма статуя, издигната на висок каменен плинт22. Накуцващият водач се обърна отново назад, за да открие, че Еди продължава да ги преследва. Последва нова заповед, спътникът му спря на място и вдигна оръжието си.
- Мамка му! - изруга Чейс и бързо смени посоката си, за да изпречи плинта между себе си и стрелеца. Свръхзвуково изсвистяване му подсказа, че току-що се е разминал с куршум. Последваха нова серия писъци, когато хората в парка осъзнаха, че се води престрелка.
Отливки от старовремски оръдия и мортири играеха ролята на ограда, между тях висяха вериги. Еди прескочи една от тях и опря гърба си в плинта. Вдигна оръжие и надникна зад ъгъла. Дали руснакът просто се опитваше да го забави, или целта му беше да го убие?
Последвалият нов изстрел и посипалите се каменни частици от ъгълчето на платформата му отговориха на въпроса; Чейс бързо се прикри. Преди да катастрофират, руснаците се опитваха да избегнат косвените жертви, но сега, след като изгубиха пленничката си и бяха притиснати в ъгъла, всичките им задръжки бяха отпаднали.
Еди се наведе дотолкова, доколкото смяташе, че ще е безопасно да не бъде отнесен от куршум, и надникна, за да види какво прави опонентът му. Водачът бягаше напряко през една поляна в посока към някаква червена черква, която се намираше зад редица дървета. Макар и куцащ, съвсем скоро мъжът щеше да се изгуби от поглед - а Чейс не се съмняваше, че той разполага с достатъчно умения да се слее с тълпата наоколо.
Ако руснакът се измъкнеше, Тува щеше да продължава да бъде в опасност от евентуално ново отвличане - или дори по-лошо. Не можеше да позволи това да се случи.
Първо обаче трябваше да се справи със стрелеца.
Еди свали коженото си яке. Хвърли го от едната страна на плинта... и се стрелна към другата.
Руснакът стреля... по първата цел - якето се сгърчи във въздуха, когато куршумът премина през него. Мъжът светкавично осъзна, че това е било само примамка, и се извърна към следващата цел...
Чейс обаче беше по-бърз от него. Изстрелът му улучи стрелеца точно в челото, куршумът излезе от задната част на главата му, последван от силна струя кръв. Руснакът едва не направи задно салто, преди да падне в снега, който се оцвети в червено.
Този път нямаше смисъл Еди да проверява дали опонентът му е неутрализиран. Скочи през веригите, вдигна якето си и тръгна след последния похитител.
Еди бързо настигаше руснака, раненият глезен на мъжа го забавяше. Той излезе от парка и тръгна по един път, който минаваше покрай черквата. Чейс бързо скъсяваше разстоянието помежду им. Шест метра, три. Похитителят чу, че го застигат, обърна се и вдигна пистолета си...
Еди се хвърли отгоре му и го събори на земята.
Двамата мъже се затъркаляха в снега. Шапката на руснака падна. Англичанинът насочи ритник в слабините му. Онзи се сви и Чейс улучи бедрото вместо тях. Кракът на похитителя отвърна на предизвикателството. Еди се отдръпна. Мъжът го удари в рамото. Англичанинът се претъркули и вдигна оръжието си.
Както и руснакът...
За първи път двамата имаха възможност да огледат лицата си... Когато го сториха, застинаха.
Пистолетът на Еди не помръдваше от целта си - както и този на противника му. Мъжът беше по-висок от него, очите му бяха бледи, а лицето сурово и изпито. Двамата се гледаха един друг доста дълго време.
Руснакът наруши тишината:
- Знаеш защо съм тук, Чейс. - Това не беше въпрос.
- Знам - отвърна Еди. Похитителят кимна и свали оръжието си. Англичанинът стори същото.
Погледът на руснака остана закован в Чейс, замислен, пресметлив - тогава без повече приказки мъжът се изправи и си тръгна. Еди също стана на крака, мълчаливо наблюдаваше как онзи зави зад червената черква и се изгуби от поглед.
Едва когато накуцващата фигура изчезна, англичанинът си облече отново разкъсаното яке и прибра пистолета в него. Чу, че някой се приближава, и се обърна.
- Еди! - провикна се Нина, тичаше към него. - Добре ли си?
- Да, добре съм - отвърна ѝ той.
Жената се огледа наоколо притеснена, нямаше и следа от похитителя.
- Какво се случи? Къде отиде онзи?
- Измъкна се.
- Но ти беше плътно по петите му.
- Измъкна се - равнодушно повтори Чейс и тръгна отново към парка, оставяйки изумената си съпруга зад себе си.