8.
Виетнам
- Цялата тази работа не ми харесва - сподели Чейс. - Нещо не е наред.
- И така да е, нямаме право на избор - отвърна Съливан, но видимо и той беше обезпокоен. - Трябва да измъкнем онези заложници от там, въпреки обстоятелствата. Но...
- Очевидно е, че тези хора не са обикновени бандити - каза Кастил, довършвайки мисълта на новозеландеца.
- Тогава какви са? - попита Риос.
- Каза, че всички са въоръжени с АКС-74У, нали? - обърна се Съливан към Чейс, който кимна. - Единствените виетнамци, които по принцип използват подобни оръжия, са членовете на специалните служби... или ТС2.
- Какво е ТС2? - попита Ломакс.
- Tông cuc Tình báo - официално се води Виетнамска военна агенция за разузнаване, но също така действа като тайна полиция и се ползва за шпионаж. Въпреки това не мога да се сетя за добра причина да вземат хуманитарни работници за заложници.
- Какво ще кажеш за руснаците? - попита го Чейс. - На мен ми се стори, че те ръководят онова, което се случва с Наталия. Но се питам какво правят и защо точно на нея?
- Нека вършим нещата едно по едно - отвърна новозеландецът. - Първо трябва да я освободим, както и останалите пленници - ако тези хора наистина са от ТС2, то тогава да изпълним мисията без никакви жертви става още по-важен приоритет за нас. Ако убием дори един член на тяхната тайна полиция, повярвайте ми, ще ни преследват докрай.
- Не виждам как бихме успели да сторим това - намеси се Хойт. - Ако наистина са толкова, колкото Чейс казва...
- Ще намерим начин - сопна се Съливан. - Ясно? Опитах комунистическото гостоприемство на виетнамците през седемдесетте. Не бих го пожелал и на най-големия си враг - а със сигурност не желая да го изпитвам отново на гърба си!
- Ако искаме да бъдем максимално незабележими, сега е най-подходящият момент да действаме - отбеляза Чейс. - Бурята ще ни осигури прикритие. Нито един от тези палячовци няма да си покаже носа навън, ако не се налага. - Независимо от укритията, които си бяха намерили, наемниците бяха подгизнали.
Съливан надникна иззад скалата, зад която се бяха прикрили.
- Има само един часови от тази страна на лагера - докладва той, след като видя светлината на едно фенерче. - Изглежда, мъжът се придържа към един и същ маршрут. Ако се възползваме от момента, можем да го обезвредим без много шум. И без да го убиваме - добави Хал и погледна предупредително към Хойт.
Американецът изсумтя саркастично.
- Добре, добре. Схванах намека.
Бързо създадоха план за действие, след което шестимата наемници се насочиха към лагера. Тъй като вече се беше запознал с терена, Чейс поведе групата. Често спираше, за да установи позицията на часовия, докато не стигна до утъпканата пътека; сигнализира на спътниците си.
Нямаше нужда от обяснения - всеки си знаеше работата. Еди залегна зад един храст на около метър от пътеката, а Кастил зае позиция близо до него. Другите мъже се пръснаха зад тях, бяха готови да действат, ако се наложеше.
Вятърът брулеше здраво, дъждовните капки се сипеха по англичанина като малки бомби. Пончото го пазеше от дъжда толкова, колкото и ако беше без него. Но наметалото му служеше по друг начин - камуфлажната му окраска му помагаше да се слее с околността. С ниско приведена глава и храст, който да закрива фигурата му, часовият щеше да го види само ако се намираше на крачка от него.
Или поне така се надяваше...
Еди хвърли поглед настрани към една приведена сянка: това беше Кастил. Светлината, която се задаваше от другата посока, го наближаваше, фигурата на приносителя ѝ се появи по пътеката. Слабият проблясък на мокър метал подсказа, че оръжието на мъжа още е окачено на рамото му. Както и преди малко, лъчът на фенерчето осветяваше предимно пътеката и от време на време се стрелкаше към околната растителност.
Пет метра, два и половина. Чейс се напрегна, беше готов да действа. Метър и половина и светлината на фенерчето озари храста... след което рязко се насочи към него...
Чейс се изстреля като пружина, заби рамо в корема на виетнамеца и го събори на земята. Часовият се опита да изкрещи, но успя единствено да изгъргори, когато получи лакът в слабините. Сви се от болка. Еди се претъркули и обви здраво едната си ръка около врата му, докато Кастил се шмугна към тях, взе автомата на мъжа и го хвърли зад храстите.
Чейс стегна хватката си. Жертвата му започна да се гърчи и да посяга с нокти към лицето му, но Хюго бързо се намеси и резултатът беше ясен. Очите на мъжа се разшириха, той изстена за последно и се отпусна. Еди не го пусна още няколко секунди, за да се увери, че опонентът му не се преструва, след което го освободи. Главата на мъжа се олюля. Бързо провери пулса му. Все още беше жив.