От растителността изникнаха няколко фигури.
- Добре ли е? - попита Съливан.
- Припадна - докладва Чейс, отблъсна неподвижното тяло на мъжа и се изправи.
- Добре. - Хал се огледа наоколо. - Хойт, Риос, вържете го за онова дърво ей там. Също така му запушете устата - вероятно няма да може да надвика този вятър, че да го чуят в лагера, но не искам да поемам никакви рискове. Останалите продължаваме. Еди?
Чейс отново поведе групата и откри пътеката около лагера, по която беше минал по-рано. Не след дълго екипът се озова пред храстите зад най-голямата палатка, Риос и Хойт скоро се присъединиха към тях.
- Няма никой навън - докладва Кастил, когато огледа района.
- Двама мъже охраняват заложниците, да? - попита Риос.
Чейс кимна и каза:
- Няма да е лошо да проверим дали някой друг не е влязъл там.
Хойт хвърли поглед към мрачната барака.
- Какво ще правим с момичето?
Съливан обмисли въпроса.
- Първо ще се справим с пазачите в палатката - реши той. - Когато ги премахнем от пътя си, ти и Еди ще отидете да я измъкнете, докато ние спасим другите заложници.
- Двамата пазачи се намират в противоположните страни на палатката - предупреди Чейс, - а входът е само един. Ако някой от тях вдигне олелия, прецакани сме, така че трябва да измислим начин да обезвредим и двамата едновременно.
Съливан се ухили, бръкна под пончото си и извади един блестящ нож.
- Ще си направим друг вход. Хайде, да се размърдаме.
Групата се раздели на два екипа от по трима, Чейс беше заедно с Кастил и Съливан. Те се промъкнаха до затворения край на голямата палатка, докато другите запълзяха към входа ѝ. Англичанинът отново надникна през пластмасовия прозорец.
- Пазачите все още са двама - прошепна той и се върна при спътниците си. - Единият е до вратата - с гръб към нея, наблюдава пленниците. Другият е с гръб към другия край на палатката.
Съливан използва своя предавател, за да предаде информацията на другия екип. Риос вдигна палец, за да му покаже, че всичко е наред.
- Добре - каза новозеландецът, - да направим нова врата...
Мъжът внимателно разгледа ъгъла на палатката, избра най-подходящото място и ловко натисна върха на ножа върху него; то се намираше на около метър и двайсет над земята и точно до опорния прът. Мокрото платно се набръчка, но веднага се разцепи, когато Хал вложи повече сила. Непрестанното тупуркане на дъжда прикриваше шума от разрязването на плата. Мъжът бавно насочи острието надолу. То беше изключително остро, платното се разделяше, все едно новозеландецът режеше сварено яйце. Кастил придържаше срязаната част.
Най-накрая ножът стигна до земята. Съливан го изтегли и хвана долната част на плата, за да не изплющи на вятъра. Кимна на Чейс, който от своя страна се показа зад ъгъла и сигнализира на Риос от другата страна на палатката. Той отново вдигна палец в знак, че е разбрал съобщението.
- В готовност са - прошепна Еди.
- Подгответе оръжията - нареди Съливан. За да се увери, че другият екип ще го види какво прави, Чейс внимателно свали автомата от рамото си. Мъжете отсреща сториха същото. Англичанинът кимна към Хал, за да потвърди готовността на всички. - Добре - каза той. - Кажи им да действат на пет.
Съливан се дръпна малко назад, като използва ботуша си, за да притисне платното на палатката, и приготви своя АК-47. Кастил зае бойна позиция, когато Чейс изпъна петте пръста на ръката си. Изчака, докато се увери, че тримата от другия екип са го забелязали, след което сви палеца си. Четири. Сви показалеца си, три...
Еди беше започнал обратното отброяване, така че нямаше нужда да продължава да свива пръстите си. Шестимата мъже знаеха точно кога трябва да се размърдат. Англичанинът стисна оръжието с две ръце и усети прилив на адреналин. Да повали от засада часови, беше лесна работа, но всяка грешка оттук нататък можеше да струва човешки животи.
Две, едно...
Съливан дръпна силно срязаната част на палатката и изсъска предупреждение на виетнамски към двамата пазачи да замръзнат на място, докато Чейс се промъкна приведен и навря дулото на автомата си във врата на по-близкия от двамата. Кастил влезе веднага след него. Едновременно с тях входът на палатката се отвори и Риос и Хойт нахълтаха вътре. Испанецът насочи оръжието си в уплашения втори пазач... но американецът вече беше обърнал оръжието си с приклада напред и го стовари в черепа на мъжа. Той се свлече на пода.
- Да не си мръднал, Чарли - изръмжа Хойт, стовари крака си в гърба на виетнамеца и пак насочи автомата с приклада напред, за да го стовари отново в главата му.