- Стига толкова - провикна се Съливан, когато влезе в палатката. Издаде заповед на езика на бандитите. Пленникът на Чейс се намръщи, но вдигна ръце зад главата си и коленичи. - Чисто ли е навън?
Ломакс се показа на входа.
- Да, чисто е.
- Добре. Остани на пост. - Американецът кимна и се върна на позицията си отвън. - Обезопасете тези двамата.
Насочените към пазачите оръжия ги отказаха да опитат нещо глупаво, докато наемниците ги завързаха и им запушиха устите. Когато приключиха с тях, Чейс огледа закачулените фигури. Най-близката до него беше на жена, дрехите ѝ бяха мръсни, но по тях нямаше следи от кръв. Другите пленници бяха в подобно състояние. Двама от мъжете имаха синини по себе си, но те бяха няколкодневни, навярно получени, когато хората бяха взети за заложници, а не след това.
- Тук сме, за да ви спасим - обяви тихичко Съливан. - Ей сега ще ви развържем. Не издавайте никакъв звук, става ли? Ако ме разбирате, кимнете с глави. - Всички пленници с изключение на двама отговориха. - Освободете онези, които кимнаха, за да могат да обяснят на приятелите си, че ще ги измъкнем от тук - нареди на хората си Хал, преди да направи знак на Чейс и Хойт. - Вие двамата освободете Наталия. Внимавайте - все още искаме да избегнем престрелката.
- В такъв случай не се женете за нея - ухили им се насреща Кастил. Еди му направи знак, че ще послуша съвета му, и се измъкна от задната част на палатката.
Дъждът го връхлетя отново със силата на струя от пожарникарски маркуч. Зад него Хойт измърмори някаква ругатня.
- Накъде? - попита американецът.
- Оттук. - Чейс залегна в тревата и запълзя около лагера. С приближаването си до бараката забеляза сред дърветата светлината от фенерчето на втория часови, но той се намираше на известно разстояние от тях. В никоя от по-малките палатки нямаше признаци на живот. - Стигнахме.
Еди излезе от храстите до постройката, Хойт беше плътно зад него. Вертикалните щори зад единственото прозорче все още бяха затворени, нямаше как да прецени дали руснаците се бяха върнали вътре. Приготви оръжието си за стрелба и за- изкачва стъпалата.
- Добре, на три...
Последва ново мълчаливо отброяване - след което натисна дръжката и се стрелна вътре в помещението.
Наталия продължаваше да лежи в безсъзнание на масата. Но сега не беше сама.
Червенобрадият мъж, който беше облякъл бяла лаборантска престилка, вземаше кръвна проба от ръката ѝ. Той вдигна поглед, изглеждаше ядосан, че е бил прекъснат... Физиономията му бързо прие изплашено изражение, когато видя въоръжените нарушители. Той се спусна към уоки-токито, оставено до компютъра...
Чейс изблъска плъзгащата се врата и насочи автомата си към мъжа.
- Не мърдай!
Хойт взе на мушка главата на руснака.
- Чу го. Не мърдай. - Червенобрадият неохотно отстъпи.
- Наблюдавай го - каза Еди и влезе във вътрешното помещение, за да провери Наталия. Спринцовката, която беше забита в ръката ѝ, бавно се пълнеше с тъмна кръв. Макар да беше заспала, изражението на младата жена показваше, че тя не се чувства удобно. Англичанинът се нахвърли отново на руснака, намръщен: - Какво си ѝ сторил?
Хойт се приближи до него и размаха заплашително автомата си.
- Отговори му, Иван. Или може би не говориш английски?
Мъжът премига.
- Вий американски? - попита мъжът и изстреля цяла тирада от протести на руски.
Чейс нямаше никаква представа какво казва, но страхът на руснака беше примесен с възмущение... или може би гняв.
Хойт го изблъска грубо в стената в отговор на изблика му.
- Просто стой там и си затваряй плювалника - нареди мъжът, с едната си ръка държеше автомата, а с другата отваряше чекмеджета и рафтове. - Тя добре ли е, Чейс?
- Нямам си никаква представа, не знам какво са ѝ направили. - Синините по ръцете на момичето личаха ясно на светлината, идваща от тавана на помещението. Англичанинът се обърна ядосан към... доктора? Учения? - Какво има в тези системи? Ще я нараня ли, ако ги извадя? - Руснакът го гледаше неразбиращо, затова Чейс хвана гумения интравенозен маркуч и направи жест, все едно го вади. Изражението на мъжа се смени, но то не показваше притеснение, че пациентът е в опасност, както очакваше Еди; по-скоро беше ужасен, че ще изгуби нещо изключително важно. - Ще приема това за „не“.
Чейс отлепи лепенката, която държеше иглата на място, след което махна и цялата система. В центъра на отворената раничка се събра малка капка кръв. Ученият възрази, Хойт заби приклада на оръжието си в корема му и онзи се строполи на пода. Еди махна и другите маркучи, след което внимателно извади малката спринцовка от ръката на момичето и я захвърли настрани.