- Наталия? - повика я той и се приведе по-близо до нея. - Чуваш ли ме? - Клепачите на момичето потрепериха едва, но Пьолтл имаше да извърви дълъг път, докато дойдеше в съзнание. - Мамка му! Трябва да я нос... Какво правиш?
Хойт беше свалил раницата от гърба си и прибираше лаптопа вътре в нея, преди да продължи с претърсването на чекмеджетата и събирането на купчинките е листове, които Чейс предположи, че са бележки по проучването, което се провеждаше тук.
- Ще разбера върху какво са работили.
- Не това е целта на мисията ни. Помогни ми да я изправим.
- След минутка. Тя няма да избяга никъде.
- Наистина няма, ако не дойдеш да ми помогнеш, мамка му! - оплака се Еди, но американецът не му обърна внимание и продължи да рови из бараката. - Да го вземат мътните! - промърмори англичанинът и се обърна отново към момичето. Нежно я потупа по бузата, но не получи никакъв отговор.
Пьолтл все още беше свързана с медицинските монитори. Еди погледна към тях с надеждата, че те ще отчетат промяна в състоянието ѝ.
Вместо това видя отражението на Хойт в единия от тях. Американецът насочи оръжието си в руснака, който се опитваше да стане на крака...
Тътнещият лай на калашника беше почти оглушителен в това малко помещение. Хойт изстреля три куршума и бялата престилка на учения се обагри в червена кръв, когато те преминаха през гърдите му.
- Господи боже! - изкрещя Чейс, ушите му запищяха. - Какво, да го вземат мътните, правиш?
- Тоя ми налетя - отвърна американецът.
- Не, не ти налетя. Просто си стоеше на място, шибан психар такъв! Сега целият лагер знае, че сме тук...
Димящото дуло на автомата се насочи към нова цел: Чейс.
- Хвърли оръжието си - студено нареди американецът. - Действай или ще последваш съдбата на тоя тук. - Еди неохотно остави автомата си да издрънчи на металния под. - Много добре, ти ще си моето муле за багажа. Вземи момичето. Веднага!
Англичанинът вдигна Наталия от масата. Тя изстена едва, но не се свести.
- Копеле! - изръмжа Чейс, докато Хойт затваряше раницата и я сложи на гърба си. - Знаел си какво правят с нея, нали?
Американецът не отговори на въпроса, вместо това му направи знак да излезе от помещението.
- Добре. Изведи я навън и...
Вратата се отвори. Мъжът с тънкото мустаче влетя вътре, подгизналата му от дъжда коса беше полепнала по челото му.
Тъкмо щеше да казва нещо на руски, когато видя какво се случва наоколо и замлъкна. Хойт насочи оръжието си в него. Новодошлият се вторачи в американеца, сините му очи се ококориха... Той изруга и се втурна навън в бурята.
Хойт просто си стоеше и наблюдаваше как мъжът избяга, след което премести оръжието си върху Чейс и му нареди:
- Тръгвай.
Еди отведе Наталия до вратата и погледна навън. Стрелбата беше вдигнала на крака целия лагер, от палатките излизаха хора. Избягалият мъж стигна до една от тях, точно когато някакъв руснак излезе от нея. Чейс го разпозна като човека с изпитото лице, който беше с учения по-рано. Той не беше ръководител само на руснаците; от подчинението на виетнамците, на които крещеше заповеди, ставаше ясно, че мъжът е шеф на всичко онова, което се случваше на това място.
- Размърдай се! - провикна се Хойт. Еди слезе по стъпалата към разкаляната земя. Наталия подгизна цялата на мига от шибащия дъжд, тънката ѝ болнична пижама полепна за тялото ѝ. - Върви към дърветата!
Двама от „бандитите“ бягаха към бараката, техните АКС- 74У бяха готови за стрелба - но една заповед от водача им ги накара да не откриват огън. Хойт нямаше подобни задръжки. Той изстреля един откос и свали двамата мъже, след което прескочи стълбите и последва Еди.
От голямата палатка се разнесоха викове. Чейс видя един виетнамец да излиза от нея и да маха енергично на останалите. Мъжът не беше от пазачите. Това означаваше, че Съливан, Кастил и останалите бяха успели да измъкнат пленниците незабелязано.
Едва ли обаче бяха стигнали далеч за толкова кратко време. Очакваше някои от похитителите да тръгнат след тях - вместо това цялото им внимание беше насочено върху него, Хойт и освободеното момиче.
Искат си Наталия обратно... но защо?
Еди нямаше време да мисли по темата. Премигваше енергично, за да не бъде заслепен от шибащия го в лицето дъжд, и се насочи към вътрешността на джунглата. Зад него Хойт се спря и извади нещо от джоба си. Хвърли го през отворената врата на бараката. След няколко секунди последва експлозия, придружена от силен оглушителен взрив. Лагерът беше окъпан от оранжева светлина. Гранатата беше запалителна; тя погълна цялата лаборатория и всичко в нея в пламъци.
Американецът тръгна след Чейс. Разстоянието между тях даваше възможност на бандитите да стрелят по него, без опасност да наранят Наталия. Последваха нови заповеди, гласът на руския водач беше подпомогнат от гневни викове на виетнамски. През дърветата полетяха куршуми. Еди се обърна назад. Проблясъците от стрелбата бяха достатъчни за англичанина да види залегналия Хойт, който се опитваше да отвърне на огъня. От лагера се разнесе писък, когато още един мъж беше прострелян.