Чейс забеляза, че няколко души се разпръсват в опит да му пресекат пътя за бягство. Той смени посоката си и се запромъква между клатещите се стволове на дърветата. Да се измъкне от похитителите на Наталия, беше основен приоритет за него в момента - но съвсем не беше маловажно и да избяга от Хойт. Дори за момент не се съмняваше, че онзи ще го застреля, без да се замисли, за да опази тайните си.
Американецът и виетнамците си размениха още изстрели. Чейс не им обръщаше внимание. Беше загубил всякаква ориентация в суматохата, но продължаваше напред по стръмния склон, не можеше да стори нищо друго, освен да се отдалечи от лагера. Нямаше как да разбере къде са Кастил и останалите...
Радиостанцията. Можеше да предупреди Съливан за Хойт.
Вдигна ръце, за да премести непохватно тежестта на Наталия и да включи уоки-токито си. Най-накрая намери бутона и го натисна, чу прещракване в слушалките си.
- Хал! Чуваш ли ме? Тук е Еди, чуваш ли ме? Аз...
Земята пред него изчезна.
Чейс изруга и се хвърли по гръб, точно навреме, за да избегне прекатурване. Наталия не беше тежка, но теглото ѝ беше достатъчно, за да му изкара въздуха, когато се приземи върху него. Англичанинът заби пети в калта и се избута надалеч от пропастта. Намираше се на ръба на долината, която беше видял на картата, мрачната бездна долу бе готова да погълне непредпазливите.
Еди успя да се изправи на крака. Радиото му изпука и гласът на Съливан се разнесе в слушалките едва доловим:
- Чейс? Къде си? Добре ли си?
Англичанинът отново тръгна да върви по диагонал на склона.
- Хал, Наталия е с мен, но Хойт...
Едновременно се разнесе изстрел и едно туп от дървото вдясно от него.
Чейс хукна да бяга, в тялото му се надигаха адреналин и страх. Очакваше да види Хойт, но фигурата, която го наближаваше през дъждовната мрачина, беше по-малка. Това бе жена - рускиня - под дъждобрана ѝ се подаваше бяла престилка, малката ѝ ръка беше протегната и стискаше пистолет. Тя извика нещо на Еди, но той не разбираше какво му казва.
Съливан проговори в слушалките отново, но англичанинът не му отговори. Жената го приближаваше, беше се прицелила в главата му. Тя едва не се строполи, когато едно дъждовно ручейче се спусна в краката ѝ, но Чейс нямаше как да се възползва от този удобен момент с Наталия на ръце.
Рускинята повтори искането си и размаха пистолета към земята за повече изразителност. Пусни я долу. Веднага. Жената се намираше в позиция, в която можеше да застреля Еди, без да нарани Наталия; единствената причина, поради която не беше сторила още това, бе, че ако англичанинът изтървеше момичето, имаше голяма вероятност то да се претъркули и да падне в пропастта.
Ясно беше, че тези хора бяха готови да запазят живота на Пьолтл на всяка цена. Но това нямаше как да му свърши работа без някакво сериозно отвличане на вниманието...
Такава възможност се отвори - от неочакван източник.
Някъде над тях се разнесе свистящ тропот, който се увеличаваше с всяка изминала секунда. Ручеите с вода, които се стичаха по хълма, изведнъж се превърнаха в потоци, блъскащи се свирепо в скали и коренища. Чейс и рускинята се огледаха едновременно наоколо...
За момент англичанинът си помисли, че целият склон се топи... преди да осъзнае, че наблюдава кално свлачище.
Една голяма част от подгизналия хълм се беше предала под ударите на безмилостната тропическа буря и сега се спускаше към Еди. Калната вълна беше висока едва двайсет сантиметра, но това бе достатъчно, за да отнесе нестабилната почва под краката му.
Чейс се опита да продължи с Наталия в ръце - олюляваше се и се хлъзгаше безпомощно надолу по склона... но най-накрая беше завлечен и заедно с пищящата рускиня се прекатуриха през ръба към черната пропаст.
9.
Швеция
Нина прочете за милионен път превода на Тува на руните върху Валхалския камък. Думите бяха на английски, но като че ли бяха изгубили всяко значение, което съдържаха.
След осуетения опит за отвличане на историчката двамата с Еди бяха отведени в управлението на стокхолмската полиция. Независимо че показанията на Скилфингър бяха в тяхна полза, двойката беше арестувана в обвинения, вариращи от кражба на кола, през притежание на нелегално оръжие, до убийство. За да избегне по-нататъшни обвинения, Нина беше принудена да извади голямото си оръжие: дипломатическия имунитет. Като директор на агенция към ООН, тя де факто притежаваше статута на висш дипломат, привилегия, която автоматично се прехвърляше и върху съпруга ѝ. В резултат на това, предната вечер Уайлд беше принудена да изтърпи една неудобна телефонна дискусия с Освалд Сирици. Обикновено спокойният и учтив служител на Обединените нации беше на път да получи апоплексия, преди тя да му обясни ситуацията; със сигурност, когато се върнеше в Ню Йорк, щяха да последват още въпроси.