- Къде беше? Опитах се да ти звънна, но постоянно се свързвах с гласовата поща.
- В полицейския участък. Изключих си телефона, докато бях там.
- Защо си се върнал в него? Нямало е нужда да го правиш, докато имунитетът ни е в сила.
- Искаха да ми зададат няколко допълнителни въпроса за похитителите - отвърна остро Чейс. - Помислих си, че ако им дам необходимата информация, те ще ми разкрият дали са открили нещо.
- Е, разкриха ли ти?
- Не. - Еди се насочи към спалнята.
- Какво си купил? - попита Нина и посочи към хартиения плик.
- Хммм? А, взех си дебели чорапи - отвърна той и без да се обърне да я погледне, влезе в другата стая. - Краката ми подгизнаха днес, а не искам да замръзнат. - Жената чу как съпругът ѝ отвори и затвори куфара си, след което се върна при нея. Хвърли поглед на чантата с лаптопа. - Ще излизаш ли някъде?
- Тува е направила ново проучване във връзка с местонахождението на втория рунически камък. Щях да ходя у тях, вместо тя да идва тук. Ченгетата я наблюдават, в случай че похитителите се завърнат.
- Няма да го сторят.
Нина килна глава на една страна.
- Изглеждаш много сигурен, защо?
Еди я погледна раздразнен от факта, че съпругата му оспорва думите му.
- Бяха четирима души, от които трима са мъртви. Последният останал жив би постъпил много глупаво, ако опита нещо, особено сега, когато всяко ченге в Стокхолм се оглежда за него. Ти какво си мислеше, че имам предвид?
- Господи, нищо не съм казала - отвърна отбранително Нина. - Просто попитах. Защо си в такова лошо настроение?
- Защото прекарах два часа в полицейския участък. Още не съм се прибрал и трябва отново да излизам.
- Не се налага да идваш, ако не желаеш.
- Не, ще дойда. - Еди се усмихна и извади на показ разстоянието между предните си зъби. - Тъкмо съм си наместил шала както ми харесва, срамота ще е да го сваля.
Нина му се ухили в отговор, облекчена, че лошото му настроение бързо се беше изпарило.
- Добре тогава, Доктор Кой23. Да вървим.
* * *
Тува живееше в малък, но уютен апартамент в Южен Стокхолм. Както каза тя, пред него, на улицата отсреща, стоеше полицейска кола на пост, двамата офицери в нея наблюдаваха посетителите, които влизаха в сградата.
Посрещането на шведката се оказа доста по-топло, отколкото онова на пазителите ѝ.
- Нина, Еди! Здравейте отново, толкова се радвам да ви видя и двамата.
- Благодаря ти - отвърна Уайлд. - Как си? Добре ли си?
- Страхувам се, че все още съм малко замаяна - каза Тува и взе палтата на гостите си. - Да те отвлекат, е като... - Жената потрепери. - Аз съм просто една историчка. Това е пълна лудост. Никога не съм си и помисляла, че работата ми ще доведе до подобни последици.
- Не смятам, че ще се върнат - успокои я Еди. - Не трябва да се притесняваш повече за похитителите си.
- Надявам се да си прав! Искам отново да ти благодаря, че ме спаси, и на двама ви благодаря.
- Всичко е част от работата ни - отвърна Чейс с лека усмивка.
Нина отвори чантата си.
- Донесох лаптопа си, така че ако в базата данни на АСН има нещо, което може да ти помогне, ще го получиш.
Тува кимна.
- Ще ти покажа какво открих до момента.
Жената ги поведе през апартамента си към една малка стая, изпълнена с рафтове, на които имаше безброй книги по скандинавска история и митология. На бюрото беше оставена карта на Норвегия, както и купчина с бележки. Скилфингър седна и отдели няколко страници.
- Това е английският превод на онази част от руните на Валхалския камък, която описва пътешествието към Рагнарьок - обясни шведката и остави единия от листовете на масата. Беше същият текст, който им показа и в музея. Нина го прочете отново, а Еди прояви доста по-голям интерес от предния път.
О, велики воини!
Когато Рагнарьок настъпи,
Трябва да отпътувате за Валхала,
За да се подготвите за последната битка.
Змията и вълкът са се въздигали и преди
От техните леговища - земите на леда.
Змийската отрова надълбоко скрита е,
Черен етер, който може да погуби даже бог.
Черният камък не е един, а са два.
Те разкриват истинския път към Валхала,
Онзи, който води до портите ѝ.
Другият, реката следва той.
Нагоре по нея трябва да поемете вие,
Докато не стигнете до великия Биврьост.
Отвъд него следвайте потока до водопадите.
На върха им е Залата на Один, Залата на убитите.
Пред вас е насочващият камък,
Половината от цялото, която води до битката.