В Залата на дружбата чака другата половина,
Място, познато на всички истински воини.
Когато двете части станат една,
Те ще отворят смъртоносната порта към Валхала.
В нейните зали се намират пътищата,
Които водят до Рагнарьок.
В последната битка вълкът и змията ще паднат
Съсечени най-накрая от нашите най-велики герои.
Цената обаче ще е висока.
Онези, които се борят, ще бъдат почетени за вечни времена.
Нина първа приключи с четенето.
- Нищо друго ли няма в останалите руни, издълбани в камъка? - попита тя.
Тува поклати глава.
- Нищо, което да изглежда свързано с Валхала по някакъв начин. По-голямата част от останалия текст е списък с онези, които са присъствали при направата на камъка.
Еди се изправи.
- Така, ако съм разбрал правилно прочетеното, то тогава трябва да следваме упътването на двата рунически камъка, за да разберем как да стигнем до Валхала, след което, когато я открием, ще използваме двете половини на черния камък, за да отворим портите ѝ, а отвъд тях ще намерим две карти, които ще ни кажат местоположенията на ямите с етер. Прав ли съм?
Русата историчка кимна.
- Две карти? - учуди се Нина и отново се върна на текста.
- Казва се „в нейните зали се намират пътищата“, множествено число. - Чейс ѝ посочи цитирания ред.
- Това може просто да означава, че пътят за Рагнарьок минава както по море, така и по суша.
- Не, Еди е прав - каза Тува. - Както ти казах вчера, английският превод не носи нюансите на оригинала. В нордическия24 текст определено се имат предвид две различни местоположения за последната битка. Рагнарьок е събитие, а не място.
Нина се ядоса на себе си, че не се е досетила сама за това, и на съпруга си, че беше лепнал на лицето си самодоволната си усмивка.
- В такъв случай означава ли това, че не се знае къде ще се проведе битката Рагнарьок?
- Така изглежда - каза Еди. - Могат да избират от две места - тези леговища на змията и вълка. И двете трябва да се намират някъде на север в „земите на леда“. Предполага се, че като стигнат до Валхала и открият картите, една група викингски воини ще тръгнат да търсят първата етерова яма, а втора група ще издирва втората. От която започнат да излизат чудовища, това ще е битката Рагнарьок.
- Начинът ти да представиш нещата е... интересен - каза Тува, - но е точно така.
- Преди ямите трябва да открием Валхала - отбеляза Нина. - За да сторим това, ни е необходим и другият рунически камък.
Скилфингър махна страниците с превода, за да разкрие картата.
- Ще ви покажа къде смятам, че се намира той. - Пръстът ѝ се спря на едно дълго езеро в Западна Норвегия. - Това е Тинватнет. Представлява долина, която е била наводнена през трийсетте години на миналия век, когато е бил построен един язовир. Също така на това място са започнати археологически разкопки. За съжаление, не са били добре описани, преди водата да ги залее.
- Защо не са отложили работата по язовира, докато не приключат разкопките? - учуди се Нина, изглеждаше ядосана.
- Били са други времена. Жалкото е, че тогава археологията не е била толкова важна, колкото прогресът. Но човекът, отговорен за проекта тогава, Толак Енберг, е водил много записки. - Шведката вдигна друга купчинка с листове. - Викингите са наричали мястото Фиелахфинг, което буквално означава „асамблея на дружбата“, и също като Ярлста е било точка, където племената са се събирали, за да обсъждат и решават проблемите помежду си. Нещо като висш съвет, място от изключителна важност.
- Толкова важно, че е било известно дори на племената на стотици километри в Швеция? - предположи Нина. Тя посочи към една част от превода: - „Място, познато на всички истински воини“, казано с други думи.
- Така мисля, да - отвърна Тува. - Наричат го среща на племената, но много рядко, което доказва, че става въпрос за нещо изключително важно.
- Като Рагнарьок - каза замислено Еди.
- Да. Затова в началото си мислех, че може би е мястото, споменато във Валхалския камък - залата на дружбата. Когато се запознах с бележките на Енберг, те ме накараха да вярвам още повече, че съм права. В тях се казваше, че на това място се намира рунически камък с черен кръг, инкрустиран в него.
Сред книжата на Тува имаше снимка на откраднатия артефакт.
- Също като слънчевия компас - констатира Нина и го посочи на фотографията. - Сигурна съм, че Енберг не е превел руните, нито пък им е направил снимки, иначе нямаше да водим този разговор.