Вдигна Наталия отново. Мисълта да я изостави дори не му мина през ума. Неговата работа беше да я отведе на безопасно място и той смяташе да направи точно това - или да умре, докато се опитва да го стори.
Земята беше кална, но не и толкова много, колкото беше на хълма. Ако се движеше в близост до дърветата, можеше да стъпва по корените им и по камъните и така да ограничи следите, които оставя. Но накъде да върви? Опита се да си спомни картата. Хълмът беше разположен приблизително от север на юг, вървеше паралелно с някаква река...
- Дръж се за мен - каза Еди на момичето и се насочи в посоката, която се надяваше да е правилната. Наталия съумя да вдигне едната си ръка и прегърна рамото на мъжа.
Чейс се движеше толкова бързо през джунглата, доколкото му позволяваха възможностите. Стъпалата му търсеха опора в камъни и коренища, но от време на време стъпваше и в меката, подгизнала почва. С допълнителната тежест на Пьолтл, следите му нямаше да са трудни за намиране. Единственото, което можеше да стори, беше постоянно да сменя посоката, за да обърква преследвачите.
Минутите минаваха. Еди напредваше сравнително бързо предвид обстоятелствата, но беше наясно, че момичето го забавя доста. Един поглед назад му разкри светлини от фенерчета - те се намираха на земята, а не на хълма. Преследвачите бяха слезли по склона и сега вървяха по петите им. Англичанинът разпозна нов звук над воя на бурята. Течаща вода. Бяха стигнали до реката.
Чейс излезе от джунглата и се озова на брега ѝ. Тя беше придошла от пороя, бяла пяна къпеше стволовете на дърветата там, където течението бе прояло крайбрежната ивица. По плясъка на водата от другата страна Еди прецени, че реката е широка около петнайсет метра, но нямаше как да знае колко е дълбока.
Не че имаше някакъв избор. С всяка изминала секунда виетнамците и руснаците ги приближаваха все повече и повече, така че трябваше да действа. Ако не прекосеше реката, не само че щеше да бъде приклещен от преследвачите, но нямаше как да скрие и дирята, която оставяше след себе си. Много бързо щяха да го догонят.
- Наталия? - каза Чейс. Момичето обърна главата си към него. - Хората, които те отвлякоха, ни преследват. Налага се да прекосим реката, за да им се изплъзнем. Двамата ще се намокрим доста сериозно. Разбираш ли ме?
- Аз вече съм мокра - отвърна Пьолтл.
Еди я дари с окуражителна усмивка.
- Добре тогава. Просто се дръж здраво за мен. Тръгваме.
Англичанинът пристъпи към водата.
Въпреки че краката му бяха покрити само няколко сантиметра от нея, мъжът можеше да почувства безмилостното течение. Продължи напред. Реката ставаше все по-дълбока с всяка крачка. Нямаше време да си играе игрички с преследвачите, като се опита да ги обърка накъде е поел - надолу или нагоре - по нея, трябваше да мине напряко и да достигне отсрещния бряг колкото се може по-бързо.
Напиращата вода беше стигнала до кръста му, всяка стъпка представляваше истинско усилие. Студени пръски мокреха гърба на Наталия. Момичето скимтеше и се свиваше в ръцете му, тънката материя на пижамата ѝ не можеше да ѝ осигури никаква защита.
- Дръж се - каза Еди. - Ей сега ще стане наистина страшно...
Още две стъпки... речното корито изчезна под краката му, двамата бяха погълнати от водата.
Реката се оказа доста по-дълбока, отколкото Чейс очакваше. Наталия изпищя, но мигновено замлъкна, когато главата ѝ се потопи. Студената вода стискаше гърдите му като гигантска длан. Той изпъна ръце, за да я върне на повърхността, риташе енергично с крака.
Това не беше достатъчно. Реката ги помете, Еди не можеше да намери дъно. Наталия си пое дълбоко въздух, преди да се потопи отново. Една вълна блъсна мъжа в лицето. Той се прокашля и издуха водата през ноздрите си, махна ръката си, която държеше краката на момичето и я стисна здраво през кръста с другата. Главата ѝ излезе на повърхността, когато стъпалата ѝ потънаха надолу. Тя се закашля, но успя да си поеме въздух.
С една свободна ръка, Чейс можеше да контролира посоката им на придвижване, па макар и не особено много.
- Дръж главата си горе! - изломоти англичанинът и се опита да повдигне Наталия малко по-високо над водата, докато вървеше към другия бряг.
- Опитвам се! - изстена тя. - Нищо не виждам!
Момичето беше на ръба на нервен срив. Чейс се стегна и загреба със свободната си ръка, за да ускори придвижването им напред, след което вдигна Пьолтл доколкото можа и се отпусна във водата.
- Използвай краката си, ритай! Трябва да плуваме!