На Наталия ѝ отне известно време, докато разбере какво ѝ говори Еди, но след малко мъжът я усети, че тя се размърда, в началото бедрата ѝ се движеха в различна на неговата посока, но не след дълго двамата влязоха в синхрон. Пяната в основата на дърветата бързо се приближаваше към тях.
- Продължавай в същия дух! - провикна се Чейс, когато предната част на ботуша му докосна речното корито. Той се опита да се изправи, но кракът му затъна в тинята, преди да успее да намери опора. - Почти стигнахме!
Наталия съумя да вдигне едната си ръка и загреба енергично с нея, когато доближиха отсрещния бряг. И двата крака на Еди стъпиха на твърдо дъно. Той отново подхвана момичето през кръста; водното ниво се снижаваше с всяка крачка.
- О, да! - изгрухтя англичанинът. - Успяхме, стигнахме!
Той вдигна на ръце младата германка и измина последните метри в полубяг. Навлязоха между дърветата. Почвата съвсем не беше суха, но Чейс я чувстваше като твърда скала. Задъхан, той остави Наталия до едно дърво, на което тя се подпря.
- Добре ли си?
- Не - простена момичето. - Мислех си, че ще се удавя!
- Доста близко бяхме - потвърди англичанинът и се закашля. - Не можем да останем тук. Онези мъже са след нас.
Шокът от потапянето в студената вода бе извадил Наталия от дрогираното ѝ състояние.
- Кои са те? Какво... какво се случва с мен?
- Не помниш ли?
- Аз... не знам. - Последва пауза, докато Пьолтл се опитваше да възвърне спомените си. - Пътувахме и после... те ни спряха! Някакви бандити...
- Аха - прекъсна я Еди, - само дето не са никакви бандити.
- Какви са тогава?
- Не знам, но някои от тях са руснаци. Мисля, че са отвлекли цялата ви група само заради теб.
- Руснаци? - възмути се Наталия, потресена. - Защо някакви руснаци ще искат...
Тя замлъкна. Чейс си помисли, че момичето е споходено от някакво ужасяващо разкритие... но каквото и да беше то, трябваше да почака.
- Време е да тръгваме. Можеш ли да ходиш?
Пьолтл се насили да се изправи, олюля се, но съумя да запази равновесие.
- Аз... мисля, че мога.
- Добре. Да вървим.
Еди я хвана за ръката и я поведе навътре в джунглата. Момичето се подвоуми.
- Как... как каза, че ти е името?
Англичанинът се обърна към нея:
- Чейс. Еди Чейс.
Дори в мрака успя да види, че Наталия се усмихна едва.
- Оу... Като Бонд, Джеймс Бонд?
- Аз съм по-добър от него. Като изключим Роджър Мур25.
Това изказване обърка момичето, но тя съумя да каже:
- Както и да е, радвам се да се запознаем... Еди.
- Не ми благодари, преди да те отведа на сигурно място. Готова ли си?
- Да.
- Чудесно. Да вървим тогава.
* * *
Въпреки уверението на Наталия, че може да ходи, съвсем скоро тя започна да залита, последиците от пленничеството и умората от плуването я застигаха.
Но това не бяха единствените неща, които ги настигаха. Преследвачите им бяха последвали дирята им до брега на реката - и я бяха прекосили. Викове и проблясъци от фенерчета подсказаха на Чейс, че мъжете са по петите им в джунглата, точно зад тях.
Онези се разпръскваха. Това означаваше, че не бяха намерили нито неговите следи, нито тези на момичето... все още. До този момент единственият избор, който имаха, беше просто да бягат, но сега пред тях се откриваше нова възможност. Ако руснаците и виетнамците се разпръснеха прекалено нашироко, можеха да минат между празнините в мрежата им...
Внезапно Наталия изпищя от болка и едва не подскочи.
- Какво има? - попита Еди.
- Стъпих на нещо остро - отвърна момичето, едва сдържаше сълзите си.
Чейс приклекна; Пьолтл държеше крака си вдигнат като котка, чиято лапа е била наранена. Той внимателно опипа ходилото ѝ и намери голяма дървена треска. Извади я и почисти мръсотията от мястото, но нямаше достатъчно светлина, за да види дали раната е сериозна, или повърхностна.
- Можеш ли да ходиш?
Наталия свали крака си на земята и стъпи на него - потръпна цялата и едва се сдържа да не изпищи.
- Мисля, че е останало някакво парченце в кожата ми.
Чейс изруга под мустак, когато се обърна да провери за преследвачите им. Достатъчно добре видя едно от фенерчетата, преди да се скрие зад дърветата, за да прецени разстоянието му. По-малко от двеста метра. И приближаваше.
- Ще те нося - каза англичанинът и я вдигна на ръце. Момичето простена, но този път от изненада. Еди поднови вървенето, като на няколко крачки се обръщаше да проверява за преследвачите им.
Онези мъже определено се отклоняваха от дирята. Течението беше повлякло Чейс и Наталия много по-надолу, отколкото мъжът очакваше, и досега никой от бандитите не беше открил мястото, на което излязоха от водата на другия бряг. Шансовете им за бягство се увеличаваха. Много малко, но англичанинът беше доволен и на толкова...