Разнесе се стенание. Наталия.
Мъжът рязко се обърна, лъчът освети мокрия камък... и фигурата в бялата пижама до него, момичето надигна едва главата си. Ловецът насочи оръжието си...
Чейс се спусна иззад дървото и се хвърли отгоре му.
Онзи се извърна, за да стреля, но йоркширецът вече го връхлиташе и измести автомата при сблъсъка. Хвана магазина, извади го от оръжието и го захвърли надалеч в мрака. Двамата мъже паднаха на земята, около тях се разплиска кал.
В цевта на АКС-74У беше останал един патрон. Ако виетнамецът успееше да стреля, щеше да привлече вниманието на другите ловци. Мъжът беше наясно с това.
Чейс бе отгоре му, но онзи продължаваше да стиска автомата с дясната си ръка. Опита се да го насочи към тялото на опонента си. Еди по-скоро усети, отколкото видя движението и стрелна лявата си ръка, когато онзи стреля...
Нищо не се случи. Англичанинът беше предотвратил изстрела - бе вкарал палеца си зад спусъка на оръжието.
Ловецът го натисна отново, този път по-силно. Металът се заби в пръста на Чейс като острие на гилотина, захрускаха нерви и сухожилия. Мъжът простена, но не се отдръпна.
Виетнамецът излая, когато не успя да се пребори с тежестта на противника си - освободи лявата си ръка и стовари тежкото фенерче в главата на Еди. Той изрева. Светлината проблясна отново...
Този път Чейс реагира, но не се дръпна настрани, за да избегне удара, а се стрелна надолу, за да стовари челото си в носа на мъжа. Онзи изпищя, когато хрущялът му се пречупи като мокър клон.
Премазващата болка в палеца на Еди изведнъж се разсея. Той хвана автомата, издърпа го от хватката на виетнамеца и го запрати на една страна. Противникът му продължаваше да е замаян от удара в носа, окървавеното му лице се беше изкривило на светлината от фенерчето, но Чейс знаеше, че мъжът бързо ще се окопити.
Той се превъртя, хвана нападателя си за врата и го притегли към себе си, за да стегне хватката си около него. Виетнамецът осъзна какво ще последва и се опита да се освободи, зарита енергично и започна да удря с лакти тялото на Чейс, но йорк- ширецът прие ударите стоически и стисна още по-силно врата на противника си. Яростта на ловеца се превърна в паника, но нямаше какво да стори. Атаките му станаха по-слаби, накрая изцяло секнаха. Тялото му се разтресе и замря.
Чейс отпусна хватката си и си даде няколко секунди, за да възстанови дишането си и да се успокои, след което провери пулса на мъжа. Беше слаб, но стабилен. Англичанинът пусна безжизненото тяло и болезнено се изправи на крака.
Наталия също се беше поизправила. Гледаше го с ужасен поглед.
- Ти... ти го уби!
- Не съм, жив е - отвърна задъхан Еди, - но трябва да се разкараме бързо от тук, преди приятелчетата му да са разбрали, че липсва, и дойдат да го търсят. - Вдигна автомата от земята, струваше му се някак си странен без пълнителя. Огледа наоколо за закривения магазин, но не го намери, нямаше представа и къде беше паднал. - По дяволите!
Чейс помогна на Наталия да се изправи. Тя изпъшка, когато стъпи на ранения си крак, затова той я преметна през рамо както правеха пожарникарите, в дясната си ръка държеше автомата и така тръгна да се отдалечава от танцуващите светлини.
Не след дълго чу викове зад гърба си. Виетнамецът се беше върнал в съзнание и викаше за помощ. Празнината в линията на преследвачите бе забелязана, някои от другите ловци се връщаха да разследват причината. Единственото, което Еди можеше да стори, беше да продължава напред и да прикрива следите си, доколкото това му бе възможно.
Вървя още пет минути, десет. Погледна назад. Най-накрая светлините от фенерчетата на преследвачите им се бяха изгубили в бурята. Дали можеше да рискува да потърси укритие?
От рамото му се разнесе вял стон, който отговори на въпроса му. Изтощена от лекарствата и от експериментите, които бяха правили с нея, подгизнала и премръзнала в своята тънка пижама, Наталия беше достигнала ръба на издръжливостта си. Ако съвсем скоро Еди не ѝ намереше подслон, имаше голяма вероятност да припадне и повече да не се събуди. Прескочи още няколко корена и се опита да потърси подходящо укритие.
На земята пред него стоеше една мрачна форма, която, когато се доближи до нея, се оказа паднало дърво. Единият му край беше подпрян на полузаровен камък и бе издигнат по-нависоко от другия. Тъмната празнина в него му подсказа, че дънерът е кух. Чейс отиде до отворената му страна и опита вътрешността с автомата - искаше да се увери, че е достатъчно широка, за да побере Пьолтл, и че не е дом на някоя отровна змия. Дънерът изглеждаше достатъчно голям, за да я приюти - само нея - и в крайна сметка нищо не изсъска насреща му.