Еди се приведе леко, за да премести внимателно младата германка от рамото в ръцете си.
- Наталия, не знам дали ме чуваш, но ще те скрия в този дънер. Ще съм точно тук, до теб. - Чейс я вдигна отново и се помъчи да вкара краката ѝ в кухия край на падналото дърво. Щеше да му е много по-лесно да прокара сварени спагети през ключалката на врата, но след няколко опита съумя да уцели правилното място и спусна момичето вътре. Когато дънерът я погълна цялата, Еди свали раницата от гърба си, извади дъждобрана си от нея и зави с него Пьолтл, доколкото това му беше възможно.
Под високия край на дървото имаше ниска празнина. Чейс отново провери за змии, вмъкна се в нея и насочи автомата, който разполагаше само с един патрон, към джунглата, в посоката, от която дойдоха. Не се виждаха светлини, нито някакво движение, с изключение на люлеещите се от вятъра дървета и храсти и падащия дъжд.
Еди стоя на пост, докато беше в състояние, но накрая умората го пребори. Въпреки усилията си да остане буден, сънят го погълна и той заспа в непрогледната нощ.
11.
Норвегия
Еди се взираше в дългото замръзнало езеро.
- Значи, някъде там долу... има викингско село?
- Така предполагаме - отвърна Нина. - На това се надяваме.
Тува стоеше на брега до тях, на лицето ѝ се беше настанило обезпокоително изражение.
- Моля се да съм права, Нина - извинително каза шведката. - Толкова бързо организира нещата! Хора, оборудване, машини, всичко това само за два дни. Похарчила си цяло състояние. Ако греша за местоположението на...
- Ако ние грешим - поправи я американката и я дари с окуражителна усмивка. - Не открием ли нищо, аз ще нося отговорност за това - няма за какво да се тревожиш. Бездруго работата на АСН е точно такава. Когато се наложи да действаме, разполагаме с необходимите ресурси, за да го сторим.
- Да, виждам, че е така. Трябва да си призная, че ти завиждам малко! - Тува посочи към машините, наредени на брега на езерото. - Докара тук всичкото това оборудване, без дори да сме сигурни, че руническият камък се намира там долу.
- Ако е тук - отбеляза Нина, - се налага да го обезопасим колкото се може по-скоро. Престъпниците, които откраднаха другия камък и убиха охранителя на музея - а също така се опитаха да отвлекат теб - отчаяно се стремят към втория артефакт.
- В случай че говорим за едни и същи хора - вметна тихичко Еди.
- Хмм? Какво имаш предвид?
Англичанинът поклати глава.
- Нищо. Просто отбелязвам, че ако първата групировка е откраднала руническия камък, защото иска да открие Валхала, то тогава руснаците ще се стремят към Тува, тъй като тя е второто най-добро нещо след него. - Еди сви рамене. - Само разсъждавам на глас. Може и да греша.
На Нина не ѝ беше хрумвала тази идея.
- Искрено се надявам да не си прав. Ако наистина има две групи с лоши момчета, които желаят артефактите, то тогава не искам да се озовем между шамарите им!
- Поне няма да е първият път, в който подобно нещо се случва. - Чейс я дари със сардонична усмивка. - Но да продължим напред, разполагаме с оборудване за гмуркане, имаме помпи, осветителни тела, бормашини, флотационни торби, лебедки... всичко необходимо за изваждането на еднотонен камък. Единственото, което трябва да сторим, е да го открием.
Нина се обърна при звука на приближаващи превозни средства.
- Мисля, че разполагаме с човек, който може да стори това.
Един дълъг пикап си проправяше внимателно път по крайбрежната линия. В багажника му беше монтиран кран, стрелата му беше завъртяна така, че да виси над кабината на автомобила. Ако беше обърната на другата страна, щеше доста да стърчи от задницата. След превозното средство идваше друго, по-малък пикап, в багажника му имаше нещо ъгловато, добре обезопасено под платнище. Двата автомобила спряха до паркираните джипове.
Нина, Еди и Тува отидоха да поздравят шофьора на втория пикап, когато той излезе от него.
- Опаля и до’ър ден, палавнико! - поздрави го Еди.
Мат Трули потрепери и се загърна по-добре с палтото си. Дебелата материя на връхната му дреха го правеше да изглежда още по-пълен, отколкото наистина беше.
- Това на австралийски ли трябваше да е, друже? Прозвуча ми повече като уелски.
- Опитвам се да му обясня, че хич не го бива с акцентите - пошегува се Нина. - Но той не иска да ме чуе.
Еди подсмръкна.
- Мечтая си да дойде този ден, в който и аз няма да те послушам, като ми звъннеш по телефона и ми кажеш: „Мат, има нещо под водата, от което се нуждаем. Ще донесеш ли една от твоите подводници на гъза на географията, за да го извадиш?“. Особено когато на мястото, на което ме викате, е толкова студено, че дори топките на месингова маймуна могат да замръзнат. - Трули забеляза непознатото лице в групата със закъснение. - Опа, извинете ме за езика - обърна се той към Тува.