Выбрать главу

- Няма... проблем - отвърна шведката с учтив и учуден тон, който подсказваше, че навярно не беше разбрала какво говори мъжът, за да бъде обидена.

- Тува, това е Мат Трули - представи го Нина. - Той работи за Организацията за океански изследвания към ООН, но също така помага и на АСН от време на време. Мат, запознай се с Тува Скилфингър, историк и експерт по викингска култура.

Лицето на мъжа грейна.

- Викинги, а? Ето на това му викам интересна история! Ви­кингите са били невероятни строители на кораби и навигатори за времето си.

- Давам ти шанс да откриеш още невероятни неща за тях. А и всичката история е интересна - смъмри го Нина.

Двамата мъже се разкикотиха; това им действие си спечели професионално неодобрение от страна на двете докторки.

- Само те бъзикаме, любима - увери съпругата си Еди.

Мат се ръкува с Тува, след което посочи към езерото:

- Отне ми цели два дни, но успях да донеса оборудването, за което ме помолихте. Какво всъщност се опитваме да намерим?

- Викингски рунически камък - обясни Нина. Тя ги поведе към един от паркираните офроудъри26 и извади някаква снимка от куфарчето си, което се намираше в превозното средство. - Навярно прилича много на този тук.

Австралиецът разгледа внимателно снимката на Валхалския рунически камък, правена в лабораторията на Тува.

- Изглежда ми доста голям. Затова сте поискали всичките тези НПЕ-та, нали?

Мъжът погледна към яркооранжевия товар на един от ками­оните.

- НПЕ-та? - учуди се Тува.

- Надуваеми плавателни единици. На практика представля­ват въздушни торби - използват се за изваждане на предмети от водата. Онези ми приличат на двеста и петдесет килограмови, имате осем от тях, значи, говорим за артефакт с тежина около два метрични тона?

- Руническият камък, който беше откраднат, тежи деветсто­тин и деветдесет килограма - обясни шведката.

- Откраднат? - Мат дари Нина с отегчен поглед. - Нека поз­ная, хората, които са го взели, искат да пипнат и неговия брат близнак, нали?

- Ами... да - призна си американката. - Убиха охранителя на музея на Тува, за да го докопат, след което се опитаха да отвлекат нея.

- Аха. Защо ли хич не съм изненадан? - Трули поклати гла­ва. - Кога ли ще дойде денят, в който ще се науча да те питам за тези неща, преди да си донеса всичкото оборудване!

- Хм... май имаш опит в тези работи - обезпокои се Скилфингър.

Мат изсумтя пренебрежително.

- О, за бога, разбира се. Загубих им бройката на всичките пъти, в които тези две папагалчета са ме вкарвали в смъртна опасност! Нека ти разкажа...

- Не, недей - прекъсна го Еди и се ухили насреща му. - Ще ѝ предизвикаш кошмари.

- Не е толкова лошо, колкото звучи - настоя Нина, като видя, че по-възрастната жена преосмисля решението си да се присъедини към мисията. - А и се уверих, че процедурите за сигурност на АСН са спазени този път. Броят на хората, които знаят какво правим, е много малък, а и всеки един от тях е наяс­но колко е важно всичко да остане в тайна, предвид случилото се в Стокхолм, не трябва да имаме никакви проблеми.

- Добре познати предсмъртни думи - вметна Мат.

- Никой не знае, че сме при това езеро. Тува и аз открихме местоположението на втория рунически камък и освен тук при­състващите само още няколко норвежки висши служители, Сирици и неколцина от АСН разполагат с информация за нашето проучване.

- Има още хора, които навярно знаят за мястото - мрачно отбеляза Еди.

- Кои?

- Онези, които откраднаха първия камък.

- Надявах се да не споменаваш това. Но... - продължи Нина - ...техният експерт не разполага със знанията и опита на Тува, нито пък има достъп до базата с данни на АСН.

- Чакайте малко - прекъсна ги шведката. Сега беше неин ред да изглежда подозрителна. Жената подбра думите си много внимателно: - Вие знаете ли кой открадна руническия камък и застреля Арвид? - Когато Уайлд не отговори веднага, Скилфингър продължи: - Знаете, нали! Защо не ми казахте?

- Аз... Да, права си, знам кой е отговорен - отвърна Нина засрамена. - Не ти казах от съображения за сигурност... сигур­ността на АСН. Един от крадците - вероятно и техен предводи­тел - работеше за нас, преди да го уволним.

Шведката побесня.

- Не мога да повярвам, че не ми каза! Споделихте ли тази информация с полицията?

- ООН уведоми твоето правителство и Интерпол. Не знам дали Стокхолмската полиция разполага с нея, макар че се на­дявам да я има. Няма запис този мъж да е влизал или излизал от Швеция, така че вероятно пътува под фалшива самоличност. Даже не знаем дали все още е в страната.