Выбрать главу

Тува се вторачи в заледената земя и осмисли онова, което току-що научи, преди да се обърне към американката и да я из­гледа със строг поглед.

- Кой е този човек?

Нина се подвоуми, но след като се сети през какво мина по- възрастната жена, реши, че тя заслужава да знае.

- Казва се Лоугън Бъркли.

Тува премига изненадана.

- Чувала съм това име.

- Той беше археолог, който работеше за АСН и ръково­деше разкопките на пирамидите преди две години. Лицето му беше по всички вестници и телевизии - биваше го да се рек­ламира сам.

- Сега е доста по-потаен - вметна Еди.

Шведката кимна.

- Той е онзи, който отвори залата под Сфинкса - и се оказа, че вие вече сте вътре в нея!

- Никога не ми прости, че му отнех славата - каза Нина. - Продаде се на хората, които се опитаха да плячкосат пирами­дите... и заради това си действие отиде в затвора. Пуснат е на свобода преди около шест месеца. Явно отново се е продал.

- Чакай малко - намеси се Мат озадачен, - ако този тип е експерт по египетската култура, откъде ще знае каквото и да било за викингите?

Уайлд се почувства леко обидена.

- Аз съм експерт по Атлантида и по твоята логика не трябва да знам нищо за Александър Велики или за Древен Рим, така ли? Археолозите не се съсредоточават само върху една ера от момента, в който станат такива.

Еди се засмя.

- Не, вие се съсредоточавате върху всички ери.

- Лоугън е толкова запознат с историята и археологията, колкото и аз. Както и ти, предполагам. - Нина се обърна към Тува, която кимна в знак на съгласие. - Може да сме специа­лизирали в определени области, но това не ни прави невежи за всичко останало.

- Добре де, добре! - каза Мат и вдигна ръце пред себе си в знак, че се предава. - Нямах намерение да оспорвам качествата на цялата археологическа колегия.

- В интерес на истината, има връзка между египтяните и ви­кингите - обясни Тува. - Пътешествията им са ги отвеждали до много отдалечени места - търгували са с Византия и Багдад, смята се, че и с Египет.

- Колко далеч са стигнали? - попита Еди.

- Доста. Били са в Америките един век преди Колумб, колонизирали са Гренландия и Исландия, пътували са през Русия до Каспийско море, били са във Франция и Германия... разбира се и в Британия. През единайсети век са обитавали почти цяла Англия. Навярно предците ти са били викинги!

Мат сложи пръст на брадичката си и огледа англичанина с явен интерес.

- Знаеш ли, виждам приликите. Еди Оплешивяващия.

Чейс направи предупредителен жест и изрече:

- Ой. - Приятелят му се ухили. - Впечатляващо е каква площ са владеели - обърна се Чейс към Тува. - Не съм знаел, че са стигнали толкова надалеч.

- Предполагам, че в часовете в училище си внимавал само когато е ставало въпрос за кървавите битки на викингите - по­шегува се Нина. Мъжът ѝ не можа да разбере това нейно вмятане. - Сещаш се, когато сте учили за етера? - подкани го да възвърне спомените си тя.

- О, да, да - отвърна Еди и побърза да смени темата. - Както и да е, да се върнем на Бъркли - една охранителна камера го е заснела, когато е излизал от музея с хората, с които е откраднал руническия камък, затова знаем, че е бил той. Големият въпрос е: защо го желае толкова много?

- Може би просто се нуждае от парите - предположи Мат. - АСН го уволни, професионалната му репутация е отишла по дяволите - навярно иска да подсигури старините си.

- Дори да прави всичко за пари, това означава, че някой му плаща, на него и на всичките други замесени, за да откраднат камъка и да преведат руните по него - обясни Нина. - И все пак въпросът остава, защо им трябва толкова много? Какво си мислят, че ще открият във Валхала?

Пламъците на гнева на Тува бяха позагаснали.

- Навярно ще разберем, като открием втория камък.

- В такъв случай май по-добре да се раздвижим - каза Мат. - Разполагам точно с онова, което ни е необходимо за тази рабо­та. Поне се надявам да е точно то - ще е голяма загуба, ако съм го разходил на такова голямо разстояние за нищо!

Трули върна снимката на Нина и поведе малката група към пикапа си, където свали каната и скочи в каросерията.

- Ето я и новата ми играчка - обяви гордо мъжът и дръпна платнището. - Не е ли красавец?

- Ако си падаш по подводници, да, красавец е - отвърна Нина. Машината представляваше светлосин правоъгълник, дълъг около метър и половина и около метър висок и широк, от страните му се подаваха тръстери27. Лъщящи метални мани- пулаторни ръце бяха сгънати като крайниците на насекомо от двете страни на „главата“, върху която бяха инсталирани каме­ри и прожектори. На хълбока на подводницата беше написано „НЕЛСЪН“. - Какво означава това? Нестандартна екипировка и... хм... логистични съоръжения... нещо започващо с „Ъ“... не, не мога да се сетя.