Операторът на крана каза с многострадателен тон нещо на норвежки, което накара сънародниците му да се разсмеят. Тува, която беше прекосила разстоянието по леда с увереността на човек, който е свикнал да живее на ръба, се разкикоти.
- Човекът каза: „Няма да съм внимателен, ще го пусна да падне“ - преведе тя на австралиеца, който въобще не се развесели.
Спускането на подводницата започна съвсем бавно. Еди се насочи към дупката, за да наблюдава случващото се, Нина, все още изнервена от факта, че стои на леда, го последва неохотно. Хапещият вятър, който се носеше над езерото, я накара да потрепери. Въпреки че небето беше ясно и слънцето грееше, времето беше много студено. Жената погледна към отсрещния бряг. На километри във всяка посока имаше единствено покрити със сняг дървета. За първи път откакто дойдоха тук, се замисли колко изолирано е в действителност това място. Ако нещо неочаквано се случеше, бяха много надалеч от помощта.
Нина се опита да изгони неприятните мисли от главата си, когато Мат се провикна:
- Добре, отпусни! Освободи въжето!
„Нелсън“ се намираше във водата. Всички се събраха около дупката, за да гледат как Трули разви един кабел от кутия с релета, която беше оставил на леда, след което скочи на гърба на подводницата и го съедини с някакъв конектор.
- Направляващ кабел - обясни мъжът и се върна на повърхността на замръзналото езеро. Кутията с релетата беше свързана чрез друг кабел с дистанционното управление в шатрата. - Макарата е на подводницата, вместо тук, така че, ако водата замръзне, връзката няма да се изгуби.
- Колко е дълъг кабелът? - попита Нина.
- Достатъчно, не се безпокой! - Мат се наведе, за да провери връзката с кутията, след което се изправи доволен. - Така! Остава да пусна една диагностика и сме готови за действие. - Последва извинителна усмивка от негова страна. - Опасявам се, че от тук започва скучната част. Не мога да кажа колко време ще е необходимо, за да открием нещо.
- Не сме далеч от мястото на викингското селище, ако вярваме на старите записки - обясни Тува. - Вероятността камъкът да е тук е много голяма.
- Ако го открием след пет минути, всичко ще е тип-топ. Но ако не успеем, няма да е лошо да си пуснете някое приложение със судоку на телефоните.
Трули тръгна към брега. Другите го последваха, пикапът с крана запълзя след тях.
- Ако наистина камъкът е там, Мат ще го открие много бързо - каза Еди, - така че по-добре да подготвим водолазната екипировка за всеки случай. Няма смисъл да губим време и да се моткаме наоколо в този студ.
- Смятах да се скрия в камиона, където е много по-топло, отколкото да стоя навън - отвърна с усмивка Нина. - Сигурен ли си, че искаш да отидеш там долу? Педер и Матиас могат да се справят с работата. - Точно затова ги доведох тук.
- Гмуркал съм се в далеч по-лоши условия - отвърна Чейс и сви рамене. - Пък и с колкото повече ръце разполагаме там долу, толкова по-бързо ще извадим камъка на повърхността. По това време на годината се стъмва доста рано - ще е много изнервящо, ако не успеем да свършим работата днес и утре се върнем, за да започнем отново.
- Не си участвал в много археологически разкопки, нали, Еди? - попита Тува развеселена. - Обикновено отнемат дни, дори седмици. Мисля, че работата ти за АСН те е накарала да смяташ, че всичко се случва много бързо!
Нина се ухили.
- Умирам си за едни дълги, бавни, старомодни разкопки в пръстта - каза тя и си спечели едно автентично потреперване от страна на съпруга си, - но си права, че нещата често галопират, когато АСН е замесена. Надявам се сега също да се случат бързо.
Достигнаха брега. Мат се отправи към шатрата, а Нина се присъедини към Еди и двамата гмуркачи, които проверяваха екипировката си. Мъжете нямаше да носят стандартни водолазни костюми, а двойно подплатени такива, пригодени за ледените условия в езерото.
- Сигурни ли сте, че не искате да дойдете с нас и да видите нещата от първа ръка? - пошегува се с двете жени Еди, като размахваше облечената си в неопрен ръка.
- О, не, не - Тува беше категорична в отговора си. - Не съм добра плувкиня. А и не обичам студа.
- Но ти живееш в Швеция - отбеляза Нина.
- Да, страната е прекрасна... през лятото!
- Трябва да се организират повече разкопки на тропически острови - вметна Чейс. - Ти си директорка на АСН, Нина, уреди ни нещо. - Англичанинът провери налягането в своята бутилка с нитрокс30 - сместа беше по-богата на кислород от обикновения въздух. - Така, всичко е готово. - Педер и Матиас също потвърдиха, че са приключили с приготовленията. - Сега остава да намерим камъка.